Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Народната певица Димитрина Делчева: Песента „Драгана и славеят“ е най-голямата ми награда с ансамбъл „Филип Кутев“

Хоровата обработка „Драгана седи в градина“ 60 години обикаля света

4
Димитрина Делчева като певица в Държавния ансамбъл за народни песни и танци, 1953 г.
Снимка: личен архив

Създаването на авторски песни в духа на фолклорната традиция е дългогодишна практика. Изпълнители и творци съчиняват текстове и мелодии в народен стил, за да обогатят своя репертоар и да развият творческите си способности.

Такива творби често се представят за „традиционно наследство“, а медийната среда ги превръща в песенни „клишета“, които аудиторията разбира за „народни“ и припознава като образци на народната музикална култура.

Композиторската обработка на фолклорни песни е друг тип авторско творчество, което се развива от средата на миналия век за нуждите на художествената самодейност и професионалните ансамбли.

Посоките в това изкуство очертава Държавният ансамбъл за народни песни и танци с творчеството на композитора Филип Кутев. В сценичното пресъздаване на старинни образци авторът вплита диалектните селски гласове с изразни средства от западноевропейската музика.

Такъв образец е известната хорова партитура на „Драгана и славея“ - традиционна селска песен, обработена за квартет и народен хор, емблема на българското хорово изкуство.

Първата певица, която пренася песента към професионалната сцена, е Димитрина Делчева от с. Огняново, Елинпелинско. Селището е близо до Елин Пелин, но певческият маниер носи белезите на музикалните традиции в Западното Средногорие.

„От родното ми село започва Средна гора. Песните са средногорски, с Шоплука нямаме нищо общо. Често са в характерния за този край музикален размер 11/16, в който е и копаницата. Срещат се хайдушки, любовни, жетварски песни, каквито пееха двете ми баби. Бяхме голямо семейство – брат ми свиреше на тамбура, сестрите и лелите ми също пееха. От тях разучавах песните на седенки, на хоро“, разказва Димитрина Делчева.

През 1953 г. тя участва в преглед за попълване състава на Държавния ансамбъл и е приета с песните „Драгана седи в градина“ и „Овчар мома лъже“. Спомня си първите стъпки в ансамбъла:

„За първи път чух „Драгана и славея” от моята леля и бързо я научих. Филип Кутев хареса песните още на прегледа и веднага ги разработи за хора. Когато една песен допадне на изпълнителя и е добре обработена от композитора, тогава става популярна и в България, и в чужбина. С ансамбъл „Филип Кутев” е свързан най-хубавия период от живота, от младостта ми, защото постъпих в него на 18 години. Тръгнах по пътя на професионална певица, който отвори очите ми за красотата на народната песен от различни краища на страната“.

Димитрина Делчева пее в Държавния ансамбъл до пенсионирането си, след това работи в гардероба и се грижи за сценичните костюми на състава. Днес е на 84 години. Живее в селото на съпруга си – Дойренци, Ловешко, където се изявява с местната певческа група.

„Бях много уважавана от Филип Кутев и целия ансамбъл, а за „Драгана и славея” какво да кажа – чувствам се горда, това е моята най-голяма награда. Една песен, която пея със сърце и душа. Без нея не минаваше концерт на ансамбъла“, с вълнение споделя певицата.

Повече от 60 години хоровата обработка на „Драгана седи в градина“ обикаля света, изпълнява се от професионални и любителски формации. Песента е включена в албума Le Mystere Des Voix Bulgares Vol. 2 - носител на престижната награда Грами (1990), а през 1997 г. става част от проекта Innocent Voices.

На 1 септември т.г. читалището в село Огняново отбелязва 90 години от създаването си. Димитрина Делчева е специален гост на празника и отново ще запее на читалищната сцена, от където започват първите ѝ певчески изяви.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

За първи път в ефира – малко познатата опера на Амилкаре Понкиели „Литовците“

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“, на 25 септември от 22 часа, ще бъде излъчен запис, предоставен от Европейския съюз за радио и телевизия. С концертното изпълнение на почти непознатата опера „Литовците“ от Амилкаре Понкиели е открит миналогодишният юбилеен сезон в Литовската национална филхармония във Вилнюс. С тази продукция на 5 септември..

публикувано на 25.09.21 в 07:55
Цигуларката Зефира Вълова, основател и артистичен директор на фестивала „Изкуството на барока“

Започва фестивалът „Изкуството на барока“

За петнадесети път с гала концерт на 26 септември във Военния клуб в София започва фестивалът , който ще събере певци и инструменталисти, майстори в изпълнението на барокова музика. Първият концерт е по проект на „Платформа за развитие и балканско сътрудничество в областта на старинната европейска музика“ и представя изпълнители от България,..

публикувано на 24.09.21 в 17:45
Катедралният площад в Мариенбург, 1 действие на „Литовците“ от Амилкаре Понкиели, 1874 г.

„Литовците“, опера в пролог и три действия от Амилкаре Понкиели

Музика: Амилкаре Понкиели Либрето: Антонио Гисланцони по историческата поема „Конрад Валенрод“ на Адам Мицкевич. Първо изпълнение: 7 март 1874 г. в Миланската Скала Място и време на действието: Литва, Мариенбург, XIV век Действащи лица: • Арнолдас или Арнолдо, литовски княз – баритон • Алдона, негова сестра – сопран • Валтерис или Валтер..

публикувано на 24.09.21 в 12:31
Красимира Стоянова, концерт от ММФ „Варненско лято“, диригент Георги Димитров

Концерт на Красимира Стоянова

На 20 август в рамките на международния музикален фестивал „Варненско лято“ се състоя концерт на Красимира Стоянова с участието на симфоничния оркестър на държавна опера Варна бяха изпълнени. В летния театър, под диригентството на Георги Димитров бяха изпълнени арии и оркестрови фрагменти от „Аида“, „Отело“, „Силата на съдбата“ на Верди, „Палячи“ на..

публикувано на 24.09.21 в 08:21

Музиката работи там, където думите не могат

Днес лечебните свойства на музиката са научно доказан факт с широко приложение не само в психотерапията, но и в редица други области на медицината и социалните дейности. „Всички ние обичаме музиката и ежедневно сме потопени в нея, но музиката е и научна дисциплина, терапия с целенасочено въздействие върху пациента, приложима от неговия..

публикувано на 21.09.21 в 08:25