Създаването на авторски песни в духа на фолклорната традиция е дългогодишна практика. Изпълнители и творци съчиняват текстове и мелодии в народен стил, за да обогатят своя репертоар и да развият творческите си способности.
Такива творби често се представят за „традиционно наследство“, а медийната среда ги превръща в песенни „клишета“, които аудиторията разбира за „народни“ и припознава като образци на народната музикална култура.
Композиторската обработка на фолклорни песни е друг тип авторско творчество, което се развива от средата на миналия век за нуждите на художествената самодейност и професионалните ансамбли.
Посоките в това изкуство очертава Държавният ансамбъл за народни песни и танци с творчеството на композитора Филип Кутев. В сценичното пресъздаване на старинни образци авторът вплита диалектните селски гласове с изразни средства от западноевропейската музика.
Такъв образец е известната хорова партитура на „Драгана и славея“ - традиционна селска песен, обработена за квартет и народен хор, емблема на българското хорово изкуство.
Първата певица, която пренася песента към професионалната сцена, е Димитрина Делчева от с. Огняново, Елинпелинско. Селището е близо до Елин Пелин, но певческият маниер носи белезите на музикалните традиции в Западното Средногорие.
„От родното ми село започва Средна гора. Песните са средногорски, с Шоплука нямаме нищо общо. Често са в характерния за този край музикален размер 11/16, в който е и копаницата. Срещат се хайдушки, любовни, жетварски песни, каквито пееха двете ми баби. Бяхме голямо семейство – брат ми свиреше на тамбура, сестрите и лелите ми също пееха. От тях разучавах песните на седенки, на хоро“, разказва Димитрина Делчева.
През 1953 г. тя участва в преглед за попълване състава на Държавния ансамбъл и е приета с песните „Драгана седи в градина“ и „Овчар мома лъже“. Спомня си първите стъпки в ансамбъла:
„За първи път чух „Драгана и славея” от моята леля и бързо я научих. Филип Кутев хареса песните още на прегледа и веднага ги разработи за хора. Когато една песен допадне на изпълнителя и е добре обработена от композитора, тогава става популярна и в България, и в чужбина. С ансамбъл „Филип Кутев” е свързан най-хубавия период от живота, от младостта ми, защото постъпих в него на 18 години. Тръгнах по пътя на професионална певица, който отвори очите ми за красотата на народната песен от различни краища на страната“.
Димитрина Делчева пее в Държавния ансамбъл до пенсионирането си, след това работи в гардероба и се грижи за сценичните костюми на състава. Днес е на 84 години. Живее в селото на съпруга си – Дойренци, Ловешко, където се изявява с местната певческа група.
„Бях много уважавана от Филип Кутев и целия ансамбъл, а за „Драгана и славея” какво да кажа – чувствам се горда, това е моята най-голяма награда. Една песен, която пея със сърце и душа. Без нея не минаваше концерт на ансамбъла“, с вълнение споделя певицата.
Повече от 60 години хоровата обработка на „Драгана седи в градина“ обикаля света, изпълнява се от професионални и любителски формации. Песента е включена в албума Le Mystere Des Voix Bulgares Vol. 2 - носител на престижната награда Грами (1990), а през 1997 г. става част от проекта Innocent Voices.
На 1 септември т.г. читалището в село Огняново отбелязва 90 години от създаването си. Димитрина Делчева е специален гост на празника и отново ще запее на читалищната сцена, от където започват първите ѝ певчески изяви.
Международният фестивал "Пражка пролет" тази година беше отбелязан с над 50 концерта в различни точки на Прага. По покана на Чешкия център в София проф. Илия Граматиков посети най-голямото музикално събитие в Чехия. В три издания на предаването "Контемпо" той успя да разкаже малка част от впечатленията си от изключително богатата програма на фестивала...
В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..
Под наслова "Всички в джаза" от 3 до 10 август за 27-и път се провежда Банско джаз фестивал. Тазгодишното издание включва 8 дни и вечери джаз с български изпълнители. Гости от 18 страни и 23 концерта на 135 артисти радват публиката. Специално създадени за Банско джаз фестивал международни проекти и колаборации, като този на “Емет Коен трио” (САЩ), ще..
От 1 до 4 август 2024 г. в с. Царевец, община Свищов, ще се провежда Дванадесетият Международен Фолклорен фестивал "Фолклорен извор". За първи път в рамките на фестивала ще се проведе и певческият конкурс "Старите песни на нов глас", организиран в партньорство между БНТ, БНР, сдружение "Фолклорен извор" и "Българско многогласие". Над 4000..
1 август Свири Симфоничният оркестър на Хърватското радио и телевизия с диригент Енрико Диндо. 3.00 часа – Едуард Елгар (1857-1934), Концерт за виолончело в ми минор, оп. 85. Солист: Асиер Поло (виолончело). 3.31 часа – Гаспар Касадо ((1897-1966)), Прелюд – фантазия из Сюита за виолончело. Изпълнява Асиер Поло (виолончело). 3.36 часа – Роберт Шуман..
Будапеща, 12 февруари 1985 година. Студът пронизва до кости, реката е замръзнала, и едно пророчество бележи съдбата на новородения Янош, което 27 години..
От 9 август до 10 септември 2024 г. жителите и гостите на град Панагюрище отново ще имат възможността да се насладят на оригинала на Панагюрското златно..
Българската предприемаческа асоциация организира първото издание на "Hall of Fame – Зала на славата на българските предприемачи" на 11 ноември тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg