Темата на предаването е отвъд въпросите защо, кога и как изчезна Атлантида и не става дума за историята на Атлантите, а по-скоро за метафора, която ни отпраща назад към Сътворението. Появата на цивилизацията ни се свързва с остров, изчезнал след катаклизъм и потънал в морето. „Някой“ силно е желаел да приемем, че причината за появата на цивилизация, тук на Земята, никога няма да бъде разгадана и ще остане вечна тайна. Никой от защитниците на тази теория и днес не допуска, че тази Атлантида изобщо не е била суша, а нещо съвсем друго, което може би е отплавало или отлетяло. Че с нея се е случило нещо друго, различно от потъване.
Същото е положението при създаването на митовете и писането на историята, които са много близки дейности, но се правят от различни поколения. Тези, които са описали това, което наричаме митове, са си мислели, че пишат история. Онези, които сега съчиняват историята, са нарекли тяхната история мит. Нямаме спомен какво се е случвало на Земята преди нашата поява. За онези древни времена, на които не сме били очевидци, а за които сме научили.
За да се обясни какво е общото в митологиите трябва да се опишат, без да се адаптират. Историците обаче са на различни мнения за последователността на поява на цивилизациите – Шумер, Сахара и черна Африка, Пирамидите, Египет, Индия, Гърция, Ебла и Асирия, Китай, Рим и християнството, Америка, Маите, Киче, Толтеки, Мищеки и Ацтеки.
На тези и други дискусионни моменти е посветил най-новата си книга арх. Людмил Леонидов. „Защо изчезна Атлантида“ е необичайно четиво, но в никакъв случай не е езотерично, фантастично или епилептично. Тя не е е роман, нито е учебник. Тя е много интересен разговор с читателя, който ще стане и предмет на диалог с радиослушателите.
Защото става дума за значително качество на знания, познания, ерудиция, логика, безстрашие пред общовъзприетите лъжи, пред масовите заблуди, пред премъчаните истории. И особен вид кротка полемичност, която не възбужда към мигновена съпротива, а към размисъл, водещ към възможна преоценка на собствените ни представи.
Людмил Леонидов е е роден 1948 г. в София. Завършил е специалност „Архитектура“ във ВИАС - София през 1973 г. До 2005 г. проектира и ръководи проекти предимно за страните от Близкия изток и Африка. Автор е на седем книги: „Очите на Бога", част първа. Историческо четиво за непредубедени. „Очите на Бога", част втора. „Българите до Третото царство“, „Анатемосаната истина", „Съкровището", „Комисията".
В разговора ще участват още писателят Христо Буковски, журналистът Стойчо Керев и издателят на другите книги на Леонидов Георги Лазаров.
Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите, разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..
Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..
От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира за различни проблеми и ние, с помощта на специалистите, трябва да ги разчитаме и да потърсим помощ. В урологията – тази бързо развиваща се специалност, симптомите са доста ясно различими:..
Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава. "Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много..
Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света...
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg