Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Размирици в ранната българска държава: хан Телериг

| обновено на 15.08.19 в 11:02 { include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Бойко Беленски, Петя Йотова, Митко Новков и доц. Цветелин Степанов (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Василена Мирчева

След установяването на Аспарух в пределите на североизточния край на византийската империя и последвалото укрепване на прабългарската държава при сина на Аспарух Тервел, в управлението на прабългарското ханство настъпват сериозни турбуленции в продължение на почти цял век. Начело се изреждат редица ханове, някои за едва няколко дни. Историческата наука твърди, че край на този продължителен период на раздори и размирици, изявил се не и без упоритата настоятелност на Византия, слага хан Телериг, управлявал в периода 768 – 777 г. На този период е посветен романът на Бойко Беленски „Възмездието на Телериг“, който се опитва да пресъздаде психологически и социално-политически онази далечна епоха. Защо българската държава преживява такъв етап на сериозно разклащане, с какви мерки Телериг успява да я заздрави, как и защо се налага на хана да бяга във Византия – на всички тези въпроси отговаряме в „Премълчаната история“. Гости са Бойко Беленски, доц. Цветелин Степанов, историк от СУ „Св. Кл. Охридски“ и Петя Йотова, историк, поет и публицист.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски

Международен екип от учени работи по съставянето на двуезични речници старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски към значимото средновековно произведение.  Учителното евангелие е сбирка от 51 беседи за неделните дни, включваща основно преводни текстове от Йоан Златоуст, Кирил Александрийски и други църковни отци. Едно от дидактичните слова, уводните и..

публикувано на 22.10.21 в 14:50
Иван Абрашев - „Без заглавие“; Сирак Скитник - „Замък“; Жорж Папазов – „Портрет на Гео Милев“

Модернизмът или модернизмите ни

Да се говори за български модернизъм вече се превърна в общо място, особено след 1989 г., когато постулатите на социалистическия реализъм бях взривени, осмени, снети. Само че – когато нещо се превърне в общо място, появява се опасността говоренето за него да стане клиширано, повърхностно, банализирано. Слава богу, има достатъчно български..

публикувано на 22.10.21 в 08:30

В Япония бакшишът е обида

Юлияна Антонова-Мурата е най-ревностният посланик на Япония, но макар да е дипломат по професия, няма официален мандат. Тя е автор на трилогията „Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“, и новоизлязлата книга „Сан сан, Япония“. Това четиво е нежен звън от душата на г-жа Мурата. Авторката излива любовта си към японския морал и съпричастност...

публикувано на 21.10.21 в 08:25
Графиня Мари дьо Тили

Графиня Мари дьо Тили: На път спазвайте местните нрави

Графиня Мари дьо Тили произхожда от благороднически род, чиито корени се губят в средните векове. Родителите ѝ са били френски дипломати и тя решава да преподава протокол и етикет, след като дълги години съветва приятелите си как да се държат в обществото. Дамата създава Ателието за изискани маниери и комуникации French Touch и става..

публикувано на 19.10.21 в 12:52

„Горичка в количка“ продължава с „Приказки за гората“

Идеята за пътуващ екип от горски педагози „зрее“ няколко години, докато се реализира като образователната кампания „Гората и климатичните промени“. Партньори в начинанието са сдружение „Горичка“, Съюзът на лесовъдите в България и Изпълнителната агенция по горите. „Горичка в количка“ е пъстро климатично фургонче, оборудвано с инструменти, материали и..

публикувано на 19.10.21 в 08:15