В австрийската столица от 11 ноември до Големите великденски пости виенчани валсират в 450 различни бала, като кулминацията им е през февруари. В цифрово изражение това са 2000 часа валсове. Всяка професионална гилдия си има собствена танцова забава – на юристите, на собствениците на кафенета, на филхармониците, на цветарите, на зъболекарите, на сладкарите, на хора на виенските момчета … Тази година за седми път сурови моркови ще сервират и веганите, които в страната на виенския шницел са около 25 000.
При нас Виенският бал може да е само един, но пък винаги успява да се превърне в светското събитие на сезона. През 2019-а – за 19 път. И за да не си мислите, че 300-те гости само се въртят на дансинга и си угаждат с австрийските специалитети на специално пристигналия готвач Готфрид Ганстерер, разпитах секретаря на Виенския клуб Светлана Тилкова-Алена за благотворителните им инициативи и каузи, които не свършват и не започват с бляскавото соаре.
В султаната Оман всяко камъче е история, а там камъните са в изобилие. Дивата и величествена красота на скалните зъбери обезличава човешкото въображение. То просто не е в състояние да измисли такава палитра от драстични контрасти - столицата Мускат прилича богато декорирана сватбена торта, поставена в средата на каменна кариера.
Сгушеният в Близкия Изток Оман мери ръст с най-развитите държави. За близо 80 години султанатът е препуснал с шеметен галоп от феодализъм до утопичен социализъм, представен под формата на абсолютна монархия. В Оман здравеопазването и образованието са напълно безплатни. И в най-затънтената област има модерни гимназии и болници. Няма град без младежки стадион. Всеки, отличил се в учението, може да замине със стипендия в чужбина.
През 2001 година с джамията „Султан Кабуз“ народът отбелязва 30-ата година от възкачването на престола на оманския владетел, дал му всички тези блага.
Целият молитвен комплекс се простира върху 416 000 кв. м с водоскоци и цветни градини. Основната джамия с 5 минарета е със застроена площ 40 000 кв. м.
600 ирански жени в продължение на 27 месеца са тъкали ръчно килима с размери 60 на 70 метра, тежък 21 тона и съдържащ 1 милиард и 700 милиона възелчета. Твърдят, че бил колкото три футболни игрища.
А аз се разходих из цялото това великолепие като гигантски омлет, защото нямах подходящо покривало и заех от хотела одеяло, което се оказа яркожълто на цвят.
Друга атракция на столицата Мускат е покритият пазар „Мутрах”, вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО. Магазинчетата са разделени на сектори – подправки, филигранно сребро, златари.
На покрития пазар „Мутрах“ любопитните могат да вдъхнат аромата на прочутия омански тамян, който се прави от смолата на специална акация, вирееща в покрайнините на областта Салала. Могат също да близнат екзотични подправки и да си купят
сувенири от чисто сребро на зашеметяващи цени. Престъпно високи - нарочно! Защото в Оман не развиват масов туризъм и пазят природата си. Идеята им е не да дойдат 300 000 туристи, които да оставят по 300 долара. Предпочитат да пристигнат само 300 гости, които да похарчат по 300 000 долара.
Едно от най-желаните за посещение места в Оман е заливът Рас ал-Хад. Там 4 пъти годишно женски костенурки с огромни като танкове коруби идват да снесат яйцата си нощем. Те изпълзяват от морето и с широките си плавници изравят дупка в пясъка.
В един миг пясъкът се раздвижва като жив. Малки, колкото кибритени кутийки, новоизлюпени костенурчета с още меки черупки хукват инстинктивно към морето. Право в зъбите на хищните риби да ги хрускат като бонбончета. От 1000 снесени яйца оцеляват едва 1-2 костенурчета.
Но оцелелите дочакват половата си зрялост и точно след 35 години се завръщат в Залива на костенурките, за да снесат яйцата си. 47 000 животни за 5 години идват на родния си плаж. През останалото време обхождат бреговете на Йемен. Какво ги води към залива, който са видели един-единствен път при раждането си е неясно, но вътрешният им маяк очевидно е силен, колкото природата.
Мнозина познават Клара Армандова от ролите й в театрите „Сълза и смях“, „София“ и 199, други са слушали нейните плочи с приказки и сефарадски песни. По-големите късметлии са гледали постановките й като режисьор във Великобритания. Макар да е утвърдена актриса, Клара заминава да прави магистратура по драматичен и музикален театър в Университета в Лийдс, и още с първата си професионална постановка е удостоена с наградата за най-добър режисьор на Международния театрален фестивал в Единбург. При това за спектакъла „Ромео и Жулиета“. Освен театрални представления в Англия и Америка, прави и поредица кратки филми. Един от тях - „Трохите на щастието“ е представен в прегледа на късометражното кино на международния фестивал в Кан. В момента Клара Армандова работи върху пиесата „Мелодия“ в Нов театър в НДК. Преди да ни разкрие тънките разлики между британския, американския и българския начин на работа в театъра, я разпитах за предстоящия спектакъл и неговата премиера.
На пръв поглед връзката между нашумелия филм „Роди се звезда“ и пиесата „Мелодия“ в Нов театър НДК е почти несъществуваща. Но си струва човек да погледне втори път! И ще я открие. Лентата с Лейди Гага и Брадли Купър разказва за истинската любов, и в постановката на Клара Армандова любовта е водеща. Музиката свързва душите на главните герои, чрез нея те изразяват чувствата си. И в двата случая сюжетът не е сложен, но е докосващ.
Клара Армандова е постановчик с 45 спектакъла във Великобритания и три в САЩ, а на 5 март е официалната премиера на режисираната от нея пиеса „Мелодия“ в Нов театър НДК.
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg