На 17 юни се навършиха 90 години от рождението на прочутото ни сопрано Юлия Винер-Ченишева. В нейна памет ви предлагаме архивни записи от фонотеката и Златния фонд на БНР.
Ще чуем фрагменти от вердиевите „Аида“, „Бал с маски“ и „Дон Карлос“, както и пълен документален запис от премиера на Софийската опера на „Турандот“ от Пучини (26 януари 1965 година).
Винаги ще пазим с топлина в сърцето спомена за Юлия Яковлевна Винер-Ченишева. Баща й е руски емигрант с еврейски произход, а майка й е от богато шуменско семейство. Любовта на Юлия към музиката се проявява още в детска възраст. Проявява упоритост и през 1947 е приета в Държавната музикална академия в класа на проф. Елена Ангелова-Орукин, преподават й и Катя Спиридонова и Димитър Кожухаров. Дипломира се през 1951 и след две години след успешно издържан конкурс вече е солистка на Софийската народна опера. Дебютира на следващата година на рождения си ден именно с ролята на на Леонора в „Трубадур“ на Джузепе Верди. После идват бурните й успехи в централните партии на „Турандот“, „Бохеми“ и „Тоска“ (Пучини); „Аида“, „Травиата“, „Отело“ и „Дон Карлос“ (Верди). В продължение на повече от 30 години тя е една от любимките на Софийската опера, 12 години от артистичния й сценичен живот преминава и като солистка на Берлинската държавна опера. Като че ли по ирония на съдбата именно там в млади години получава и почетното звание „камерзингерин” (1965), а у нас едва през 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен. Юлия Винер напусна този свят на 22 октомври 2010 година в София, но нека си спомним за нея с думите на опероведа Отнян Стамболиев. „Тя е абсолютната примадона („la prima donna assoluta”)!... Нейният пробивен, изразителен плътен и силен драматичен сопран се отличаваше не само със специфичната, неповторима красота на тембъра, но и с големия си диапазон, с отличната техника и съвършената певческа линия. В своите близо 60 роли тя винаги беше първата, премиерната изпълнителка, предпочитана от диригентите и режисьорите. Винаги стабилна, готова. Тя не отлагаше спектакъл или репетиция, не маркираше, беше по немски прецизна, съвършена …. Ролите й? - различни, проблемни, изискващи гласов формат, музикалност, усет към стила на автора. В тях забележителната й вокална техника и фразировка, умелия преход в различни по сила динамични степени, както и отличното медзавоче във височините, бяха наистина несравними, образец на голямо певческо майсторство. Юлия Винер изграждаше своите героини главно по вокален и музикален път. В сценичен план търсеше едрите щрихи, окрупнените жестове, сдържаните мизансцени – една външна статика при една вътрешна динамика. Притежаваше красива сценична външност, изразително лице и мимика и типично излъчване на драматичка. Особено впечатляващи бяха нейните Аида и Елизабет от „Дон Карлос”, в които талантът й блесна по един неповторим начин. Това бяха и най- дълго играните й роли в София, в страната, а и в чужбина.“
Изпълнителски състав:
Турандот, китайска принцеса – Юлия Винер–Ченишева
Алтум, китайски император – Димитър Вълчев
Тимур, детрониран цар на татарите в (изгнание) – Никола Гюзелев
Принц Калаф, негов син – Никола Николов
Лиу, млада робиня – Катя Попова
Придворни: Пинг, канцлер – Георги Генов
Панг, маршал – Милен Паунов
Понг, готвач – Коста Гецов
Мандарин – Димитър Димитров
Хор и оркестър на Софийската опера
Диригент – Асен Найденов
Съдържание на операта „Турандот“
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg