Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Композиторът Георги Тутев представя себе си и своята музика в студио на БНР преди 25 години

Георги Тутев
Снимка: ubc-bg.com

Георги Тутев си отиде от този свят месец след 70-ия си рожден ден през 1994 г. и поредната му годишнина (95) е повод „да се свържем“ с неговата личност, като послушаме музиката му, в която тя се е претопила и ... неподражаемия му начин на самопредставяне и говорене за плодовете на духа и за обикновените, тривиални неща. Едновременно просто и естествено и много солидно, дълбоко. Може би се дължи на неговата дарба да бъде искрен и непосредствен, да бъде себе си. Днес от дистанцията и избуяването на всякакви „модерни“ начини за публично споделяне, разгласяване в самодоволен тон на собствения начин на чувстване, живеене и пресъздаване, да слушаш Георги Тутев от записи с гласа му и да четеш написаното от него е като глътка чиста изворна вода. Неподправеност, неизмисленост, търсене на високи, облагородяващи стойности и достойното им защитаване.

Всичко това без агресивност, натрапчивост, обсебеност от роля, обществена значимост и творчески манифести. Георги Тутев прекара голяма част от професионалния си живот на музикант като диригент на оркестъра на Младежкия театър, където отново без излишен шум създаде една благотворна ера със своята ерудираност и готовност да даде най-доброто от себе си. Творбите си създава бавно, но също така искрено и с желание да постигне в тях своята духовна истина, използвайки от съвременните изразни средства това, което отговаря на нея.

Те не са много, но всяка е старателно шлифована, изграждана с търпението на художник, който реди мозайка, едновременно ръководи процеса и сам е задвижен от него. Тези негови композиции, естествено го свързват с посоката в българската музика, трасирана от неговото поколение – Константин Илиев и Лазар Николов, със Симеон  Пиронков, по-късно Васил Казанджиев, Иван Спасов. Георги Тутев влиза малко по-късно в тази разнородна, но много силна, наситена с огромен творчески потенциал група. Затова пък остава до край на общите естетически позиции, без да скрива своите съмнения, колебания в значимостта на постигнатото от него и което е може би най-важното, без да изпитва така терзаещата българска ревност и комплекси. Той винаги с готовност отдава при случай дължимото на всеки един голям музикант, край себе си без страх, защото бе истински европеец по дух и разбиране за общите ценности на които се крепи всяка култура. Това му бе дадено по рождение и възпитание, преминало в Германия в предвоенните години.

Когато настъпи политическата промяна след 1989 г. Георги Тутев не потърси единствено за себе си и своето творчество някаква реализация в по-широко пространство, благодарение на личните си контакти с музиканти от чужбина. Застана начело на организиране на Дружеството за нова музика в България и приобщаването му към международните структури. Една много светла личност в българската култура.

вторник, 24 септември от 19.20 часа

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Заза“ на Леонкавало за първи път по програма „Христо Ботев“

Програма „Христо Ботев“ ви предлага да откриете една почти непозната опера на Руджеро Леонкавало – „Заза“. Записът е от „Театър ан дер Вийн“ от премиерата на 18 септември 2020 г. и БНР разполага с него благодарение на международния музикален обмен на „Еврорадио“. „Заза“, опера в четири действия от Руджеро Леонкавало Действащи лица и..

публикувано на 24.10.21 в 08:35
Мария Бохачек като Норма (вляво), Тодор Костов като Полионе и Мари Крикорян като Адалджиза в сцена от „Норма“ на Белини

Мария Бохачек – първата българска Норма

Певицата е потомка на чешки интелектуалци, преселили се в България непосредствено след Освобождението. Родена е в Оряхово на 21 октомври 1931 г. Остава отрано сираче, отгледана е от всеотдайните си лели. Завършва с отличие Музикалната академия в класа на Людмила Прокопова през 1953 г. Като студентка се занимава с преписване на ноти, за да се издържа,..

публикувано на 23.10.21 в 08:15
Корица на вокалната партитура, 1919 г

„Заза“, опера в четири действия от Руджеро Леонкавало

Либрето: Карло Дзангарини и Руджеро Леонкавало Премиера: театър „Лирико“, Милано на 10 ноември 1900 г. Действащи лица и изпълнители: • Заза, певица – сопран • Анаиде, майка ѝ – мецосопран • Флориана, певица и синьора Дюфрен, съпруга на Милио – контраалт • Наталия, приятелка на Заза – мецосопран • Милио Дюфрен, парижки бизнесмен – тенор • Тото..

публикувано на 23.10.21 в 07:45

Вера Немирова поставя „Дон Карлос“ в Дрезден

Тази вечер (22 октомври) във великолепната „Земпер“ опера в Дрезден ще се състои премиерата на операта „Дон Карлос“ на Верди. За първи път след пандемичните забрани театърът, който има 2000 места, ще може да посрещне 800 зрители. Режисьор на спектакъла е Вера Немирова, която само преди две седмици постави операта „Кармен“ в Нюрнберг, а веднага след..

публикувано на 22.10.21 в 11:20

Гергана Несторова: не обичам да се състезавам, но обичам сцената

В късната петъчна вечер на 22 октомври в предаването „Български изпълнители” ще ви срещнем с Гергана Несторова. Творческият ѝ път като музикант започва от местната школа в родния и град Несебър. Продължава образованието си в Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров” – Бургас в класа по пиано на Юлия Ненова, а..

публикувано на 22.10.21 в 10:55