Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Медии – дарители – корпорации

Споменаването на марка е наказуемо само ако е свързано с призив за потребление

| обновено на 22.11.19 в 11:34
4
Снимка: www.bia-bg.com

"Да извадим успеха от анонимност" – това е името на дискусия, организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската стопанска камара. Дискусионният форум третира липсата на съвременен разказ за успехите на българските технологии, наука и бизнес и се проведе на 18 ноември 2019 г.  Той е част от кампанията "Да успеем в България!", чиято цел е популяризирането на успехите на българските предприятия и предприемачи. Днес, 21 ноември, президентът награждава корпоративни дарители. 

Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, обясни в "Нашият ден"

Какво би искал бизнесът от медиите

"След социологическото проучване на "Тренд" разбрахме, че 74% от запитаните смятат, че в електронните медии преобладават негативните новини, 63% искат да научават за успехите на българските предприемачи, 5:3 смятат, че българската икономика се развива в негативна посока, което очевидно не е така, гледайки статистиката и наоколо. Имаме траен и стабилен ръст на икономиката. 

Има една дезинформация на обществото по няколко линии

"През ден имаме откриване на нови мощности, заводи, цехове, но имената им не научаваме от медиите. И това не се санкционира от СЕМ, а има по-скоро укриване на информация. Волно или неволно действа автоцензура и това масово не се знае. Тази автоцензура пречи хората да бъдат информирани. По няколко линии е укрит успехът. Не се назовават имената на компаниите при репортажи, категоричен беше Васил Велев от АИКБ.

Розита Еленова, член на СЕМ:

Дали става дума за автоцензура или за някакви регулаторни изисквания

"В своята работа винаги се опитвам да спомагам за колаборацията между медия и бизнес, фирма, бранд.

Кога можем и кога законът забранява споменаването на фирми или марки

"Когато нещо е в полза на обществото, тогава това име трябва да бъде споменавано. Разбира се, в частта реклама законът защитава потребителя. Преди 7 години СЕМ конкретно формулира в методически указания, които дават малко повече яснота. 

Споменаването на марка е наказуемо само ако е свързано с призив за потребление

"Само ако има призив за купуване и призив, в който да се хвалят качествата на това място. Защо медиите не промениха своето поведение, аз нямам отговор. Може би медиите са в дълг за това, че не съобщават добрите практики. СЕМ в своята практика няма наложена глоба на която и да е медия за съобщаване на име, фирма, марка, ако това е свързано с положителна практика", подчерта Еленова.

"Освободете се от личната си автоцензура, нека да има повече положителни новини. Нека бизнесът, когато прави добро за обществото, обществото също да го подкрепя", апелира Еленова.

Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ:

Къде и как се определя границата между скритото търговско съобщение и правото на пълна информация 

"Законът може и да не пречи съвсем, но тълкуването му е двусмислено и телевизиите гледат да са от сигурната страна на разделителната линия. Съобщаването за целта на продукцията, очевидно, не е реклама. Но по сегашната практика законът дава възможност за "висяща брадва". И ние искаме промени в закона." 

Васил Велев отправи предложение към Емил Кошлуков: "Следващият път, когато премиерът открива нов завод, нека назоват името на завода, ако ви глобят, АИКБ поема глобата."

На това Кошлуков отговори: "Ние в БНТ много искаме да отразяваме конкретно ролеви модели и постижения. Хубаво е това да бъде променено в закона. Има мегдан за ремонт на закона, за да е недвусмислена трактовката на този проблем

За да спрем да премълчаваме корпоративното дарителство, трябва поправка в Закона за радиото и телевизията

"Такъв текст би развързал ръцете на журналистите. Нека улесним работата на журналистите, а не да ги призоваваме към доблест. Задачата на БНТ е една-единствена – да насърчава запазването на българската идентичност, българската култура и на българската икономика", категоричен беше Кошлуков.

Красимира Величкова от Българския дарителски форум:

Добрите практики на дарителите – независимо дали са на компании, фондации или хора – не бива да остават анонимни, нито безименни

"Предложението на Българския дарителски форум е да има промяна в закона, така че медиите да се чувстват по-спокойни. Законодателното предложение е изготвено и представено в комисията по култура и медии към НС. Не само регулацията и законодателството пречат. Явно е въпрос на знание и на това да не се продължава по инерция. Много е важно аудиторията да бъде качествено информирана."

Обществените медии следва да имат още по-голяма отговорност към обществото, подчерта Величкова и допълни, че напоследък вече имената на победителите се отразяват.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18