Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Другата България – там, на Волга

Снимка: @PROSVETA.BG

България се гордее, че е най-старата европейска държава, запазила едно и също име през вековете, но това е вярно за нашата България, Дунавската, докато има и друга, на Волга, която – въпреки че вече е изчезнала от политическата карта на света, за времето си е била важен търговски и политически фактор в района на Централна Евразия. Малко се знае за нея, тъй като първоначално нашествието на монголците на Батий, а след това и руското завладяване на Казан по времето на Иван ІV Грозни, правят така, че много документи и други артефакти са били унищожени. Независимо от това историците полагат усилия, за да възстановят живота и бита на това държавно образувание, просъществувало близо три века.

Особено значим е приносът на българските историци, които не са забравили, че на бреговете на Волга са живели събратя на Аспаруховите българи (а вероятно и днес живеят, макар да са загубили етническото си име). Тъй или иначе, историята на Волжка България безспорно е интересна и поради това на всяка монография, в която иде реч за нея, заслужава да ѝ се обърне подобаващо внимание, особено от предаване като „Премълчаната история“. Точно това прави д-р Георги Владимиров, когато представя книгата си „Великата България на Волга през средните векове“. Заедно с него историята на нашите евразийски събратя през Средновековието осветлява и проф. Александър Николов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Лъчезар Филчев: Ще се окаже, че образованието ни е в миналото

Обикновено, когато говорим за спътникови данни и наблюдение на Земята от Космоса, мислим за проблеми, свързани със сигурността, особено в контекста на настоящата ситуация. Истината е, че спътниковите изследвания имат множество практически приложения на Земята. Спътниковите данни могат да засекат годишното слънчево греене и на тази база да се..

публикувано на 22.05.22 в 08:20

Пътят на коприната минава през Доха

Омагьосана от коприната. Това е Анна Каранова. Тя произхожда от сливенския род Калови, чиято история стига четири поколения назад до Добри Желязков. През 30-те години на XIX век той основава първото текстилно производство на Балканите, като след това остава в историята като родоначалник на българската текстилна индустрия. Почти два века по-късно потомката..

публикувано на 21.05.22 в 09:43
Мозайка със Седмочислениците в църквата „Св. Седмочисленици“

Най-ранният словесен образ на светите Седмочисленици

Кога и как се появява образът на българските и славянските първоучители и техните ученици като група с общ култ. Въпросът кара д-р Евгени Зашев, гл.ас. в Кирило-Методиевския научен център при БАН, да потърси най-ранните писмени свидетелства за съществуването на единния образ. Открива го в една анонимна служба на гръцки език, отпечатана около 1720 г...

публикувано на 20.05.22 в 16:48
Георги Стефанов

Реалистично ли е бъдещето без фосилни горива за нас и за Европа

Покрай кризата със спрените газови доставки от Русия на дневен ред отново излезе темата за газовите находища в България. Има ли ги и може ли България да стане газово независима? "Този сегмент на проучване, добив и пласмент на изкопаеми горива е базиран така: някъде някой обявява бомбастично откритие, че е открил голямо количество, което цели..

публикувано на 20.05.22 в 13:34

Исторически тайни и срамотии

След войната обикновено победителят пише истината за нея, манипулирайки фактите, както му e изгодно. Победителите с повече историческа наглост манипулират повече, а тези с повече чувство за обективност – по-малко. Но изкушени от манипулацията са почти всички – така политиката мачка историята в услуга на пропагандата. Може би затова има скандали..

публикувано на 19.05.22 в 09:05