БРАИТ – новата светла икономика

Какво да очакваме от новоучредената бизнес асоциация Българска работодателска организация “Иновативни технологии”? Новото бизнес сдружение има амбицията да бъде национално представителна работодателска организация. 

Любомир Станиславов, познат от автомобилния клъстер, изпълнителен директор на новосъздадената организация, и Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (BASSCOM) гостуваха в "Нашият ден". 

"Новата организация се нарича БРАИТ (Българска работодателска организация “Иновативни технологии”). Тя не е напълно нова, а е следващото стъпало на Асоциацията на бизнес клъстерите и се променя в този нов формат, приемайки много големи и уважавани организации – най-бързо развиващите се индустрии в България.

Станиславов разказа за успеха на автомобилната индустрия – от 2012 г., когато е имало 30 компании и 9000 души е бил броят на заетите, оборот около половин млрд. евро (под 1% от БВП). Сега (2020) има над 250 компании, над 60 000 души са заети в тази индустрия, оборот 6,5 млрд евро ( над 10% от БВП). И това е само началото. 

"Нито IT индустрията, нито автомобилната индустрия, нито други са представени на практика официално у нас. Това е моделът, до който стигнахме след 6 месеца, и смятаме, че той е оптимален." Станиславов уточни, че (освен за автомобилната индустрия) това е абсолютно валидно и за всичките 26 члена на новата организация БРАИТ. Първо, това са компании, при които над 99% от това, което правят, е за износ. Нашите очаквания са, че новата организация вероятно ще представлява компании, които произвеждат около 20% от БВП и 30% за износ. Това са компании, които работят изцяло на светло. Онези хубави компании, които плащат добри заплати, където младите искат да работят и да останат в страната. Много са успехите на автомобилния клъстер."

Няма автомобилен компонент, който практически да не се произвежда в България.

"В момента се произвеждат – от различни видове метални агрегати, алуминиеви, пластмасови... Но най-големите успехи и голямата сила на България са, от една страна, електронните компоненти (наследство от времето на комунизма), и софтуерът – тук се преплитат автомобилната и софтуерната индустрия." 

Повече от половината от стойността на един съвременен автомобил се дължи на софтуера и електрониката в него. "Това е добре за нас, защото означава, че ние можем да произвеждаме най-скъпите и най-печеливши елементи на един бъдещ автомобил. Ето и една новина:

В момента има три екипа на световноизвестни големи немски компании, които обикалят и търсят места за свои производства. Едната от тях е за производство на електроника за електроавтомобили."

Доброслав Димитров от BASSCOM разказа кое го е мотивирало да се включи в БРАИТ:

"Бих определил БРАИТ като представител на новата икономика. Автомобилният, софтуерният сектор... всички, които са свързани с технологиите, само до преди 10-12 години бяха по-скоро малки незабележими представители на икономиката. И от абсолютно незабележими започнаха да превземат бързо бизнеса и ръста на БВП на България. Тези, които се връщат в България, се връщат именно в нашата индустрия, защото само в нея има кариерно развитие." Димитров даде за пример – преди 12 години делът на софтуерните компании е бил 0,3% от БВП, през 2020 г. вероятно ще достигне 3,5% от БВП. 

Любомир Станиславов обясни защо се създава тази организация:

"Може би е правилно да се попита "Защо чак сега?". Ние имаме шанса да сме малко по-различни от другите европейски държави, имаме история, свързана с високите технологии – софтуер, електроника... Това помага на всяка една от индустриите – автомобилната, биотехнологиите..." 

Умните хора създават стандарти. БРАИТ също се бори за това.

"Смятам, че трябва да се променят обсъжданите проблеми в икономиката, защото те са проблеми на миналото. Гледаме само за фалирали предприятия, затруднения, дим и т.н. проблеми от 1995 година. Това е старото, а трябва да се заговори за новото, което има съвсем други приоритети. България е изцяло променена от новите индустрии. Нашите приоритети кардинално се разминават. Дискусията за минимална заплата в нашите индустрии не е актуална, защото няма никой на такава, – акцентира Доброслав Димитров. – Средната заплата в софтуерната индустрия е четири пъти над средната за страната. Нашите специалисти изпреварват по стандарт на живот своите колеги от Германия и вече достигат до тези във Великобритания." 

И Доброслав Димитров, и Любомир Станиславов очакват и адекватна политика от държавата:

"Успех на нашата индустрия е, че България вече става доста сериозен център за софтуерна разработка не само на Балканите, но и в цяла Югоизточна Европа. Неслучайно миналата година Световната банка избра единственият им център да бъде в София – и то в конкуренция с 6 държави!" – подчерта Димитров.

Станиславов открои като важно да участват в Тристранния съвет, в Националния икономически съвет:

"Става дума и за данъчната политика. Нашите служители работят с изключително високи заплати за България и е важно максималният осигурителен праг да не бъде вдиган, както стана по-миналата година, абсолютно на тъмно... разбрахме от медиите... Реално това удря онези хора, които градят българската икономика. Усещаме, че очевидно не сме представени." 

Следващата тема за високотехнологичния сектор са сините карти. Те също остават неразбрани. Ние трябва да привличаме и чужд талант отвън – не става дума да се вземат работни места... Защита на стандартите на белия, светлия бизнес.