Какво може училищният директор

Когато говорим за многобройните изпитания пред учителите, за лавината от документи, които поглъщат времето, силите и радостта им от същинската преподавателска и възпитателна работа, за често агресивното вмешателство на родителите, за незаинтересоваността на учениците и т.н., като че ли пропускаме една важна фигура в средното училище – директорът. Ако атмосферата в училището е спокойна и творческа, ако способните учители имат свободата да излязат от „канона“ в името на децата, ако самите деца намират смисъл в училищните си занимания, значи директорът си е на мястото – това показват многобройни примери.

Тръгвайки от темата за „предмета“ музика в средното училище и недоумението от сухия теоретичен подход към това завладяващо изкуство, попаднах на клип в интернет. Ученически духов оркестър – „Джуниър бенд“ – усмихнати, танцуващи деца свирят джаз на улицата, а минувачите ги обсипват с аплодисменти. Училището е СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново. Оказа се, че там се случват и други интересни неща – с бивша ученичка, вече студентка, е сключен договор – училището поема семестриалните ѝ такси, а след завършването си, тя ще се присъедини към учителския екип в „дефицитна“ специалност. В училището се преподават компютърни технологии и защита на информацията, учителите посещават чужди образователни институции и т.н. 

Всичко това ме накара да поканя за разговор директорката Кина Котларска, а какво разказа тя за рисковете и възможностите на един училищен директор да спести излишната бюрокрация и да осигури условия за творческа работа на екипа и учениците, чуйте в записа.