Каква е целта на престоя в затвора? Дали виновният да осмисли и изкупи наказанието си, или да страда и да бъде тормозен? Няма ли риск човек, попаднал в затвора, да се превърне в престъпник заради обкръжението и условията в затворите? Тези крайъгълни въпроси на наказателната философия бяха повдигнати миналата седмица, когато омбудсманът Диана Ковачева поиска закриване на Централния софийски затвор и на затворническите общежития "Кремиковци" - София и "Керамична фабрика" - Враца заради лошите материално-битови условия в тях.
"Нашият ден" се фокусира върху темата за рисковете, които носи превръщането на затвора в място за изтезание с експерта по възстановително правосъдие Елена Евстатиева и на психиатъра и преподавател по социална работа д-р Румен Петров.
"Критиката към нашите затвори, с оглед на тяхното хуманизиране, не е част от дневния ред на академичната и научна общност. И това е проблем, защото науката се превръща във ведомствена." – казва д-р Румен Петров.
"Дълги години затворът е сляпото петно на обществото. – категорична е Елена Евстатиева. – Обикновено не мислим за затвора и за хората, които са там, защото сме приели, че те са там заради избори, които са направили, и мястото им е там. Със сигурност е трудно да се мисли за затвора като за полезно пространство, където може да се инвестира. Ако ние не променим начина си на мислене за наказателните си политики и по-скоро да ги мислим като възстановяващи политики, винаги ще имаме едно разделение в обществото на престъпници и жертви."
"Единствената легитимна цел някой да стои в затвора е да се изпълнят законовите предпоставки за неговото освобождаване. Всеки трябва да бъде освободен предсрочно, ако е излежал половината от наказанието си и е дал доказателства за своето поправяне" – така тълкува закона Върховният съд, но какво се случва с човек, който излиза след изтърпяна присъда? Къде са мястото и ролята на възстановителното правосъдие?
Налага се да мислим повече, да не фрагментираме и да не говорим само за затвора и наказателните политики, изолирайки жертвите на престъпление – твърди Елена Евстатиева, – защото, когато се фокусираме върху извършителя, забравяме за пострадалия. Затворът е място, където виновният трябва не толкова да се наказва, а да се дистанцира от субкултурата на самия затвор. Поставяйки някого в затвора, ние го наказваме, но проблемът е, че човек, попаднал в затвора, се криминализира от средата там, много е трудно да устои и да не се поддаде на натиска да се криминализира, което е пагубно и за него, и за близките му."
Д-р Румен Петров, автор на книгата "Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност", която е посветена не само на проблемите на затвора, смята, че социалната работа трябва да бъде реабилитирана и целият потенциал на хуманитаристиката трябва да бъде ангажиран в мисленето и действието по въпросите за социалната справедливост, процесите и последиците от социалната несправедливост.
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Високата сърдечносъдова смъртност в България е предизвикателство, което изисква сериозни мерки за превенция и лечение. Доц. Васил Трайков, председател на дружеството на кардиолозите в България, подчерта по-рано пред БНР неотложността на проблема, като заяви, че в Националната здравна стратегия са заложени конкретни мерки за борба с проблема. Това..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея. "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..
В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg