Каква е целта на престоя в затвора? Дали виновният да осмисли и изкупи наказанието си, или да страда и да бъде тормозен? Няма ли риск човек, попаднал в затвора, да се превърне в престъпник заради обкръжението и условията в затворите? Тези крайъгълни въпроси на наказателната философия бяха повдигнати миналата седмица, когато омбудсманът Диана Ковачева поиска закриване на Централния софийски затвор и на затворническите общежития "Кремиковци" - София и "Керамична фабрика" - Враца заради лошите материално-битови условия в тях.
"Нашият ден" се фокусира върху темата за рисковете, които носи превръщането на затвора в място за изтезание с експерта по възстановително правосъдие Елена Евстатиева и на психиатъра и преподавател по социална работа д-р Румен Петров.
"Критиката към нашите затвори, с оглед на тяхното хуманизиране, не е част от дневния ред на академичната и научна общност. И това е проблем, защото науката се превръща във ведомствена." – казва д-р Румен Петров.
"Дълги години затворът е сляпото петно на обществото. – категорична е Елена Евстатиева. – Обикновено не мислим за затвора и за хората, които са там, защото сме приели, че те са там заради избори, които са направили, и мястото им е там. Със сигурност е трудно да се мисли за затвора като за полезно пространство, където може да се инвестира. Ако ние не променим начина си на мислене за наказателните си политики и по-скоро да ги мислим като възстановяващи политики, винаги ще имаме едно разделение в обществото на престъпници и жертви."
"Единствената легитимна цел някой да стои в затвора е да се изпълнят законовите предпоставки за неговото освобождаване. Всеки трябва да бъде освободен предсрочно, ако е излежал половината от наказанието си и е дал доказателства за своето поправяне" – така тълкува закона Върховният съд, но какво се случва с човек, който излиза след изтърпяна присъда? Къде са мястото и ролята на възстановителното правосъдие?
Налага се да мислим повече, да не фрагментираме и да не говорим само за затвора и наказателните политики, изолирайки жертвите на престъпление – твърди Елена Евстатиева, – защото, когато се фокусираме върху извършителя, забравяме за пострадалия. Затворът е място, където виновният трябва не толкова да се наказва, а да се дистанцира от субкултурата на самия затвор. Поставяйки някого в затвора, ние го наказваме, но проблемът е, че човек, попаднал в затвора, се криминализира от средата там, много е трудно да устои и да не се поддаде на натиска да се криминализира, което е пагубно и за него, и за близките му."
Д-р Румен Петров, автор на книгата "Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност", която е посветена не само на проблемите на затвора, смята, че социалната работа трябва да бъде реабилитирана и целият потенциал на хуманитаристиката трябва да бъде ангажиран в мисленето и действието по въпросите за социалната справедливост, процесите и последиците от социалната несправедливост.
От 19 до 21 юли ще се състои първото издание на Националния туристически фестивал в курортния комплекс "Мальовица", на Меча поляна. В трите фестивални дни в подножието на връх Мальовица ще се съберат туристически дружества от цялата страна, почитатели на активния начин на живот и носители на златни значки от националното движение "Опознай..
В първия ден от народните горещници в "Нашият ден" слушаме съветите на диетолога проф. Теодора Ханджиева-Дърленска за това как да се храним и какво да пием в жегите. Горещото време е голямо предизвикателство за човешкия организъм, а най-уязвими са възрастните хора и малките деца, пояснява проф. Ханджиева-Дърленска. Съветът на..
Какво се крие зад прецизното нападение на болницата "Охматдит" в Киев? Какво лежи под останките ѝ? Какво представлява пактът "Украински договор" в помощ на Киев, който бе обявен в рамките на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Как пакетът от инициативи, както и ангажиментът за помощ към Украйна, докато надделее срещу агресията на Русия , ще..
Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по време на война – между "Как да управляваме вселената, без да привличаме вниманието на санитарите" и късметът. Как се влиза в Украйна – граничен контрол и неволи. За живота, сгодите и несгодите на..
Житница е красиво село, разположено в китната Тракийска низина, на около 30 километра от Пловдив, в територията на община Калояново. В него живеят над 1400 човека. Селото се гордее с ниската безработица, чистотата, богатия социален, религиозен и културен живот. Жителите на селото са католици. Католически храм "Успение на Дева Мария" е построен през 1923..
Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по..
Созопол е домакин на 18-ото издание на Международния младежки фестивал "Музите" от 5 до 16 юли 2024 г. Екипът на "Домът на музите" има възможността..
Сянка, лед и добра книга – рецептата срещу летните горещини. Какво четем през лятото в "Артефир" – Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова от "Библиотека..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg