Участието на семейство Бойчеви в „Семейно радио“ напомня за един скромно представен музикален диалект от Шуменско. Там се срещат интересни образци, изявени в изпълнителската практика и на други певци от региона: Канушка Драгоева, Йордан Гемеджиев, Атанас Панайотов, Мария Райкова, Дечка Тодорова, последователите – Вичка Николова, Дарина Бошнакова, Стефка Будакова и др.
Шуменската публика познава Йовка и Слави Бойчеви като дългогодишни солисти на ансамблите „Мадара“ и „Шумен“, слушателите разпознават гласовете им от записите в Националното радио. На въпроса дали народната музика свързва двамата изпълнители, отговорът е категоричен. Запознават се в тогавашния Ансамбъл „Димитър Благоев“, откъдето започват съвместните им изяви, а музикално усъвършенстване получават в АНПТ „Шумен“ (1979) под ръководството на диригента Добрин Панайотов. През 80-те и 90-те години развиват звукозаписна дейност в Радио София, песните им намират място в програмите с народна музика. Първите солови записи (1982) регистрират с групата на Атанас Вълчев, следват обработки с Радиооркестъра, Ансамбъл „Шумен“, инструментални състави на Радио Шумен и Балкантон.
По отношение на богатия репертоар Йовка и Слави Бойчеви имат един неизчерпаем извор – майката на Слави, Иванка Русева (1917) от с. Кюлевча, самобитна певица, носител на стария певчески стил. Неслучайно талантът на певицата е открит от етномузиколога Николай Кауфман, записал над 200 нейни песни за научния архив на БАН.
По идея на журналиста Станислав Буковалов творческият път на Йовка и Слави е описан в сборник на Университетското издателство „Епископ Константин Преславски“. Изданието съдържа 60 песни на музикалното семейство, дешифрирани от Стефка Будакова, София Митева и Момчил Генов. Авторите вярват, че това песенно наследство ще достигне до млади творци и ще намери нови полета в съвременното изпълнителство. Защото, както казва Ст. Буковалов, Йовка и Слави Бойчеви са живата връзка със стария български корен и вероятно едни от последните носители на традиционната песен в Шуменско. От страниците на новия сборник кюлевчанските песни продължават да звучат и да напомнят за думите на йовкината майка: „Хубавият глас е като дъхав хляб – да му се ненаситиш“.
Участието на семейство Бойчеви от студиото на Радио Шумен можете да чуете в звуковия файл.
Афробийт , (пост)пънк , авангарден поп , инди-джаз … каквото и да кажем за музиката на Orchestre tout puissant Marcel Duchamp (или Всемогъщия оркестър "Марсел Дюшан"), ще е хем точно в целта, хем крайно недостатъчно. Възникнал преди 18 години в независим скуот (завзето градско пространство) в Женева, днес Оркестърът наброява 12 души с две..
През последните близо 50 години името на проф. Пламен Джуров се утвърждава като емблема и запазена марка за висше художествено майсторство в извайването на музикалната тъкан чрез висока ерудиция, богата душевност, себеотдаденост на любимото изкуство – музиката, винаги търсещ нови пътища и неизследвани хоризонти, вдъхновен експериментатор и не на..
От 7 май (02:00-03:00), в три последователни нощи по същото време започва "Музиката, която обичам" с нов (стар иначе) водещ - може и да го разпознаете на една от снимките. В мини-поредици за поне по месец и нещо ви очаква за начало следното: 7.5 - Вторник е времето, посветено на артистите, първи повярвали в новото (април 1993) предаване на Програма..
В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и Възкресение Христово: Концерт от Амстердам с участието на солисти, Смесения хор на Нидерландското радио и Кралския Концертгебау оркестър с диригент Тревър Пинък. В програмата звучи "Йоханес..
От 7 май (02:00-03:00), в три последователни нощи по същото време започва "Музиката, която обичам" с нов (стар иначе) водещ - може и да го разпознаете на..
"Бургас е магия и кауза", казва в "Нашият ден" директорът на Регионалната библиотека "Пейо Яворов" и Центъра за съвременно изкуство – Яна Кършийска ...
Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. Просто австрийският архитект Франц Янц, който печели конкурса за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg