Covid-19 е много прилепчив вирус. Това се потвърди във времето на протичането на пандемията. Той в своята патогенност, т.е. в способността си да предизвиква различни изменения в организма, е малко по-слаб от предхождащия го през 2003 г. вирус SARS ковирус и по-малко патогенен от по-късния през 2012 г близкоизточен SARS вирус, предизвикващ близкоизточния респираторен синдром. Проф. Коста Костов, специалист по белодробни и вътрешни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”, разясни още в здравната рубрика на "Нашият ден":
За съжаление това, което не знаем все още, е каква е точната, специфичната антивирусна терапия, която спира репликацията на вируса и е с висока ефективност към вируса. Терапевтичните стратегии все още не са преминали през своите фази на клинични проучвания, все още са във фаза на "емпирични доказателства". Базират се на опита на отделни колективи на различни места. Някои от данните са в известна степен противоречиви.
Експертната група на Медицинския съвет заявихме в нашия доклад, че на този етап никоя от терапевтичните стратегии не е доказала своята ефективност в клинични проучвания, базирани на протоколи, които извличат доказателствени данни.
Инкубационният период на този етап е приет да е между 2 и 14 дни. При част от пациентите развитието настъпва по-рано – на втория-третия ден, при някои от тях до 14-ия ден, има и единични случаи на по-дълг инкубационен период, продължил повече от 20 дни. Средно приемаме за начало на симптомите между 5-ия – 7-ия ден.
Този вирус се отличава с едно бързо развитие на симптоматиката. Установено е, че мнозинството от пациентите някъде около 8-ия ден стигат до болнична помощ, 9-10 ден вече са с развита симптоматика, а една част от тях (макар и малък процент) към 10-ия ден достигат до интензивните отделения.
Данните до момента сочат, че при болните се развива познатият на всички лекари пулмолози остър респираторен дистрес синдром. Това е състояние, което не е специфично за настоящия SARS-CoV-2, познато е на медицината, виждаме го всеки есенно-зимен сезон. Този синдром се състои в изливане на възпалителна течност в периферията на белия дроб – там, където са алвеолите, дихателният епител, където се извършва комуникацията с въздуха и където се отдава кислородът на кръвта.
Широко разпространеното дискутирано в медиите условие, че този синдром оставя изключително тежки поражения в белия дроб, при повечето пациенти не покрива истината. Защото от известния ни опит с този синдром една част болните оздравяват напълно, у една част остават оскъдни изменения в дихателния капацитет и при малка част – малки изменения.
В последните дни и седмици се появиха данни, че измененията в белия дроб при този вирус при част от пациентите не приличат на обичайния респираторен дистрес синдром, а имат малко по-различна характеристика. Появяват се сериозни публикации, които сочат, че този синдром повече прилича на измененията на белия дроб, които се наблюдават при височина – т.нар. "височинен бял дроб".
Има разлики в патогенезата в развитието на този синдром, които са деликатни, но променят стратегията към обдишването. Тази стратегия вече е известна на колегите от ВМА и тя се ползва.
Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве? В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..
Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..
Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...
На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg