Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Коста Костов:

Още никоя терапевтична стратегия не е доказала ефективност

Има деликатни разлики в патогенезата в развитието на този синдром, които променят стратегията към обдишването

Снимка: личен архив

Covid-19 е много прилепчив вирус. Това се потвърди във времето на протичането на пандемията. Той в своята патогенност, т.е. в способността си да предизвиква различни изменения в организма, е малко по-слаб от предхождащия го през 2003 г. вирус SARS ковирус и по-малко патогенен от по-късния през 2012 г близкоизточен SARS вирус, предизвикващ близкоизточния респираторен синдром. Проф. Коста Костов, специалист по белодробни и вътрешни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”, разясни още в здравната рубрика на "Нашият ден":

За съжаление това, което не знаем все още, е каква е точната, специфичната антивирусна терапия, която спира репликацията на вируса и е с висока ефективност към вируса. Терапевтичните стратегии все още не са преминали през своите фази на клинични проучвания, все още са във фаза на "емпирични доказателства". Базират се на опита на отделни колективи на различни места. Някои от данните са в известна степен противоречиви. 

Експертната група на Медицинския съвет заявихме в нашия доклад, че на този етап никоя от терапевтичните стратегии не е доказала своята ефективност в клинични проучвания, базирани на протоколи, които извличат доказателствени данни. 

Инкубационният период на този етап е приет да е между 2 и 14 дни. При част от пациентите развитието настъпва по-рано – на втория-третия ден, при някои от тях до 14-ия ден, има и единични случаи на по-дълг инкубационен период, продължил повече от 20 дни. Средно приемаме за начало на симптомите между 5-ия – 7-ия ден. 

Този вирус се отличава с едно бързо развитие на симптоматиката. Установено е, че мнозинството от пациентите някъде около 8-ия ден стигат до болнична помощ, 9-10 ден вече са с развита симптоматика, а една част от тях (макар и малък процент) към 10-ия ден достигат до интензивните отделения.

Данните до момента сочат, че при болните се развива познатият на всички лекари пулмолози остър респираторен дистрес синдром. Това е състояние, което не е специфично за настоящия SARS-CoV-2, познато е на медицината, виждаме го всеки есенно-зимен сезон. Този синдром се състои в изливане на възпалителна течност в периферията на белия дроб – там, където са алвеолите, дихателният епител, където се извършва комуникацията с въздуха и където се отдава кислородът на кръвта

Широко разпространеното дискутирано в медиите условие, че този синдром оставя изключително тежки поражения в белия дроб, при повечето пациенти не покрива истината. Защото от известния ни опит с този синдром една част болните оздравяват напълно, у една част остават оскъдни изменения в дихателния капацитет и при малка част – малки изменения.

В последните дни и седмици се появиха данни, че измененията в белия дроб при този вирус при част от пациентите не приличат на обичайния респираторен дистрес синдром, а имат малко по-различна характеристика. Появяват се сериозни публикации, които сочат, че този синдром повече прилича на измененията на белия дроб, които се наблюдават при височина – т.нар. "височинен бял  дроб"

Има разлики в патогенезата в развитието на този синдром, които са деликатни, но променят стратегията към обдишването. Тази стратегия вече е известна на колегите от ВМА и тя се ползва.

Разговорът с проф. Коста Костов, специалист по белодробни и вътрешни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”, е част от кампанията на БНР, осъществявана от програма "Христо Ботев", "За здравето – заедно в борбата с коронавируса". Целта на тази кампания е с помощта на водещи специалисти – лекари и учени, да даде вярна и точна информация за всички въпроси, свързани със здравната ситуация в момента.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дарислав Николов: ИИ има сериозно място в медицината, но няма как да замести емпатията

Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве?  В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..

обновено на 23.07.24 в 12:38
Нина Цанева и Деница Симеонова

Деница Симеонова: За възможностите на женското лидерство в Европа

Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..

публикувано на 23.07.24 в 12:25

Илияна Йотова: Нужен е координиран подход, за да покажем значението на българистиката

Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...

обновено на 23.07.24 в 11:30
Константин Иречек

Константин Иречек, или какво не знаем за него?

На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..

публикувано на 23.07.24 в 09:16

Проф. Любомир Топалов – за Америка, през Япония и Виетнам

Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..

публикувано на 22.07.24 в 12:20