Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Коста Костов:

Още никоя терапевтична стратегия не е доказала ефективност

Има деликатни разлики в патогенезата в развитието на този синдром, които променят стратегията към обдишването

Снимка: личен архив

Covid-19 е много прилепчив вирус. Това се потвърди във времето на протичането на пандемията. Той в своята патогенност, т.е. в способността си да предизвиква различни изменения в организма, е малко по-слаб от предхождащия го през 2003 г. вирус SARS ковирус и по-малко патогенен от по-късния през 2012 г близкоизточен SARS вирус, предизвикващ близкоизточния респираторен синдром. Проф. Коста Костов, специалист по белодробни и вътрешни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”, разясни още в здравната рубрика на "Нашият ден":

За съжаление това, което не знаем все още, е каква е точната, специфичната антивирусна терапия, която спира репликацията на вируса и е с висока ефективност към вируса. Терапевтичните стратегии все още не са преминали през своите фази на клинични проучвания, все още са във фаза на "емпирични доказателства". Базират се на опита на отделни колективи на различни места. Някои от данните са в известна степен противоречиви. 

Експертната група на Медицинския съвет заявихме в нашия доклад, че на този етап никоя от терапевтичните стратегии не е доказала своята ефективност в клинични проучвания, базирани на протоколи, които извличат доказателствени данни. 

Инкубационният период на този етап е приет да е между 2 и 14 дни. При част от пациентите развитието настъпва по-рано – на втория-третия ден, при някои от тях до 14-ия ден, има и единични случаи на по-дълг инкубационен период, продължил повече от 20 дни. Средно приемаме за начало на симптомите между 5-ия – 7-ия ден. 

Този вирус се отличава с едно бързо развитие на симптоматиката. Установено е, че мнозинството от пациентите някъде около 8-ия ден стигат до болнична помощ, 9-10 ден вече са с развита симптоматика, а една част от тях (макар и малък процент) към 10-ия ден достигат до интензивните отделения.

Данните до момента сочат, че при болните се развива познатият на всички лекари пулмолози остър респираторен дистрес синдром. Това е състояние, което не е специфично за настоящия SARS-CoV-2, познато е на медицината, виждаме го всеки есенно-зимен сезон. Този синдром се състои в изливане на възпалителна течност в периферията на белия дроб – там, където са алвеолите, дихателният епител, където се извършва комуникацията с въздуха и където се отдава кислородът на кръвта

Широко разпространеното дискутирано в медиите условие, че този синдром оставя изключително тежки поражения в белия дроб, при повечето пациенти не покрива истината. Защото от известния ни опит с този синдром една част болните оздравяват напълно, у една част остават оскъдни изменения в дихателния капацитет и при малка част – малки изменения.

В последните дни и седмици се появиха данни, че измененията в белия дроб при този вирус при част от пациентите не приличат на обичайния респираторен дистрес синдром, а имат малко по-различна характеристика. Появяват се сериозни публикации, които сочат, че този синдром повече прилича на измененията на белия дроб, които се наблюдават при височина – т.нар. "височинен бял  дроб"

Има разлики в патогенезата в развитието на този синдром, които са деликатни, но променят стратегията към обдишването. Тази стратегия вече е известна на колегите от ВМА и тя се ползва.

Разговорът с проф. Коста Костов, специалист по белодробни и вътрешни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”, е част от кампанията на БНР, осъществявана от програма "Христо Ботев", "За здравето – заедно в борбата с коронавируса". Целта на тази кампания е с помощта на водещи специалисти – лекари и учени, да даде вярна и точна информация за всички въпроси, свързани със здравната ситуация в момента.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сърдечносъдовата смъртност у нас – почти три пъти по-висока от средната за ЕС

Високата сърдечно-съдова смъртност в България е предизвикателство, което изисква сериозни мерки за превенция и лечение. Доц. Васил Трайков, председател на дружеството на кардиолозите в България, подчерта пред БНР неотложността на проблема, като заяви, че в националната здравна стратегия са заложени конкретни мерки за борба с него . Това включва..

обновено на 25.04.24 в 06:48
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27