Разпети петък е повод за разговор по тази безмерна в киното тема. Филмите, свързани с Исус Христос и вярата, са много още от зората на киното. Интересът към тези сюжети е подхранван от хилядолетната история на християнството. Киното не пропуска да се връща периодично към темата, вече оформена в две разклонения – за личността на Исус Христос и за християнската вяра (като учение и като житейска пътека). Страстната седмица – това са последните дни от живота на Исус, белязани от знаменателни събития – е наречена така по старославянското значение на мъка, страдание, насилие.
Третият епизод на рубриката за задочно кино "Филми за слушане" на "Артефир" съвпада с този изключителен ден – Разпети петък. Кинокритикът проф. Божидар Манов:
От ранната история на киното в зората на нямото кино тази тема присъства. Великият американски режисьор Дейвид Уорк Грифит през 1916 г. прави своя филм "Нетърпимост", в който чисто практически теоретично залага основите на един нов монтажен принцип, наречен "паралелен монтаж". Той разработва темата за нетърпимостта в четири новели, в четири исторически времена. Втората новела е свързана с верската нетърпимост. Тя илюстрира страданията на Исус в тази негова последна седмица от Ерусалим до разпятието и възкресението. В този първи велик филм са заложени фундаментални възгледи за човешкото общество и за лидерите му именно чрез личността на Исус Христос.
По-нататък са правени какви ли не филми за Христос – някои в по-скромно биографичен план, други, като ползват личността на Христос в различни тълкувания на философски, психологически и дори жанрово-сюжетни отклонения.
Една такава интересна форма на отклонение например е легендарната рок опера на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър (1971), поставена като мюзикъл на Бродуей, която след това режисьорът Норман Джуисън екранизира в "Исус Христос суперзвезда" (1973).
Друга алтернативна жанрова разработка прави великата британска комедийна трупа "Монти Пайтън" (един от знаменитата петорка – Тери Джоунс) "Животът на Брайън". Една илюстрация – комедийна, но не с поругателство, а с вплетена елегантна артистична ирония.
"Последното изкушение на Христос" (1988) на Мартин Скорсезе по романа на Никос Казандзакис. В този филм Христос е съзнателно и целенасочено приземен. Ето още една жанрова форма, която отклонява сюжет с по-други тълкувания.
Не остава по-назад и православието. Тук трябва да отбележим един от великите гении на киното Андрей Тарковски. Забележителният филм "Андрей Рубльов" (1969). Това е второто крило на темата – християнската вяра. Тук става дума за носители на християнската вяра, която отстояват. Силни филми в такава плоскост направи и съвременният режисьор Андрей Звягинцев, наричан не без основание Новия Тарковски.
Филмът "Страстите Христови" (2004) на режисьора Мел Гибсън. В него с изключително сурова документална достоверност е разказана тъкмо Страдалната, Страстната седмица на Исус Христос. В този много добър филм участие взеха и българските актьори Христо Шопов, като Пилат Понтийски, и Христо Живков – като апостол Йоан. Очаква се и продължение под заглавие "Възкресението на Христос", където отново ще участва Христо Живков.
Двата филмови сериала на Паоло Сорентино "Младият папа" (2016) и "Новият папа" (2020). Една великолепна артистична работа на талантливия италиански режисьор. Той си позволява своеволието дори в сюжетите да създаде фикционални, несъществуващи персонажи – измислени от него папи, но поставени в контекста именно на тълкуванието на смисъла на дълбоката психологически идейна и морална енергия на християнското учение.
"Двамата папи" (2019) на бразилския режисьор Фернанду Мейрелис – с три номинации "Оскар" за прекрасните актьори Антъни Хопкинс (папа Бенедикт XVI) и Джонатан Прайс (папа Франциск I).
Често темата за Исус Христос и християнската вяра се използва и с комерсиални намерения. Още през 50-60 години американското кино в Холивуд прави високобюджетни кинопродукции със съображения за предстоящ касов успех. Тук можем да споменем "Бен-Хур" (1959) на Уилям Уайлър с огромен световен успех.
По особен начин гледа на темата европейското кино и няма как да подминем такъв изящен режисьор със съвършена естетика – Пиер Паоло Пазолини с "Евангелието по Матея" (1964). Филмът има много голям артуспех. В католическа Италия Пазолини си позволява да разгъне живота, учението и смъртта на Исус Христос в плоскостта на философския концепт.
В една друга католическа страна – Полша – Йежи Кавалерович направи филма "Майка Йоанна от ангелите" (1961), който също е сложно тълкувание на Христовото учение, преминало през индивидуалното съзнание и личната съдба на вречените във вярата, на отдадените в богослужението.
За 2000 години милиарди хора изповядват християнството. Затова не е странно, че и киното в своите само 125 години историческа биография работи непрекъснато и търси опори, истини, тълкувания, прогнози именно в темата за Христос и християнството.
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg