Спомням си, когато ги гледах за първи път. Беше на фестивала Sziget в Будапеща, но не на някоя от големите и шумни сцени, а Театралната сцена, която на фестивалния остров Обудай си има свои собствени закони. Камерна е и затова трябва отрано да се наредите на опашка (пропускайки други концерти на други сцени, разбира се), понеже след 50-ия, 60-ия или в най-добрия случай 90-ия човек (зависи от представлението) спират да пускат. Нашата пънкарска компания беше седнала почти в краката на Мартин Жак и го бяхме зяпнали – него, с неподражаемия му фалцет и акордеончето му, а и групата – така, както бихме зяпали Джим Морисън или Алан Гинзбърг, или Ник Кейв, предрешен като Чарли Чаплин, дошъл да ни попее на ухо. Разбира се, по онова време, 20 и няколко годишни (най-много да е било 2005 г.), всички отдавна познавахме добре творчеството и на Том Уейтс, и на Борис Ковач, и на „Монти Пайтън“ (описвам всичко с тогавашните ми музикални асоциации)… Но чак такава комбинация от трите на N-та степен, при това – носеща и своите си особености и ярък характер – не бяхме очаквали. И то на метър-два разстояние. Всеки, който е бил поне веднъж на концерт на The Tiger Lillies, ще се съгласи.
Е, когато една такава музика, едно такова представление – независимо от годината (през 2019 г. групата чества 30 години от създаването си – б.а.), независимо дали флиртува с Едит Пиаф, с Брехт, с Едгар Алан По, с циганската музика или с рокендрол-клоунадата – …та, когато една такава група изпадне в ситуация на социална дистанция, нещата стават страшни. Ето какво пише самият Мартин Жак на бендкемп-страницата на групата по повод ситуацията и мотивите, тласнали го към създаване на концептуалния албум „Covid-19“:
„Covid-19 се стовари върху нас като гръм от ясно небе, поставяйки ме в невъзможност да правя това, което винаги съм правил през последните 30 години – концерти! Нещото, поддържало ме жив материално, обемало времето ми и запазвало разсъдъка ми. За мен пеенето пред публика винаги е било емоционално и творческо разтоварване. Covid-19 спря всичко това и през последните 3 седмици се чувствам като аквариумна рибка. Единственият начин да запазя в относителна степен разсъдъка си, беше да започна да пея за цялата тази лудост. И ето го албумът, който записахме – аз, изолиран в студиото си в Берлин, и моят колега Ейдриън, изолиран в студиото си в Атина. Covid-19.“
Насред многото тематични песни, посветени на коронавируса, които се появиха през последния месец (тук нека споменем и българския принос – екзорсистката песен на Иво Димчев – б.а.), „Covid-19“ на The Tiger Lillies освен, че е първият концептуален албум, цялостно посветен на ситуацията днес, също така има и своята чисто журналистическа стойност. С което май се връщаме към корените на нещата. Преди малко повече от десетилетие, когато стана така, че присъствах на нелепа трагедия, в която загинаха хора, един музикант от Гвинея Бисау, живеещ в Сърбия – Раул Алберто Диаш – ми каза: „Вие в Европа пишете за трагедиите във вестници, ние в Африка разказваме за тях в песни“. The Tiger Lillies, макар никой от тях да не е изненадващо африканец под сценичния грим, с този албум ни напомниха именно този културен модел, който понякога е много по-силен от всякакви медийни анализи, брифинги, фейсбук словоблудстване и други говорилни. Защото докосва душата… и чак след това ума – без да ги поставя в конфликт.
„Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена между раменете, за да се скрие от лютия вятър, Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените врати на жилищен дом „Победа“… Спокойно, това е просто началото на друга история, писана в други времена. Навън вече не вали, просто пръска. И 13 ч. мина. Не е април 1984 г. Нито април 1986 г. Нито дори 1 май. И макар да ексхумираха дори самия Кашпировски, всъщност Тунгуският метеорит не е променил хода на историята и лютите не са вледенили цяла Евразия. Живеем в по-добрия времеви ръкав. И все още можем да чуваме и адекватните гласове на по-будните ни съвременници.
Албумът „Covid-19“ може да бъде слушан, разбира се, в различни издания на предаването „Аларма“ на програма „Христо Ботев“, но също така и в рубриката „Ал-Буум на седмицата“ на Радио Бинар (всеки ден от днес до 26 април от 12, 18 и 24 часа), както и в първия час на „Пулсиращи ноти“ след новините в 20.00 ч. този петък, 24 април по „Хоризонт“, където ще звучи и част от интервюто на Ирина Недева, направено с Мартин Жак при единственото гостуване на The Tiger Lillies у нас през далечната 2016 г. (по покана на Der Circle).
Среща на випуск 70 и.... някоя година. Да вадим носните кърпички, че има бая да си подсмърчаме с тези вирусоносители по отношение на... романтиката и усмивката. Всички онези "стари и златни" евъргрийни, изхранили диджейското братство в годините, когато пускаше от "Юпитери" и "Унитри". Подобни концерти са като срещи на съученици, поне три по..
Две години преди честването на своя 100-годишен юбилей, Международния музикален фестивал "Варненско лято" открива поредното си издание с концерт, събрал в едно традиция и бъдеще! В програмата на 22 юни присъства музикалната емблема на фестивала Рапсодия "Вардар", премиера на нова творба, написана специално за фестивала – "Увертюра във форма на..
"Бях много добра изпълнителка, но прекарвах доста часове на пианото сама. В гимназията много свирех и може би по тази причина сега, когато се срещаме със съученици и те разказват забавни случи от онези години, се питам дали наистина съм завършила същото училище. Аз дори и на военно обучение не отидох с моя випуск, защото пак имах някакъв ангажимент и..
В края на тази и началото на следващата седмица концертната поредица "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев" ще представи с три концерта японското краут-рок/психеделик/пост-пънк дуо heavenphetamine за първи път в България. Градовете са Пловдив – в Bee Bop Café на 23 юни (в емблематичната вече поредица пловдивска на "Аларма" "Неделя..
Той е творец, чието присъствие на музикалния ни небосклон през втората половина на XX век е определяно като поява на метеор, като изключително явление, като епоха. И това признание идва не само от почитателите, приятелите и съмишлениците, но и от онези, които влизат в открита колизия с него, независимо дали тя е на естетическа или..
Тази година честваме 115 години от рождението на Димитър Димов – една енциклопедична личност, останала в общественото съзнание като литературен класик,..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
"Раждавица Филм Фест" ще се проведе от 1 до 7 юли в кюстендилското село Раждавица. Организаторите на фестивала се надяват това събитие да се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg