Медията има изключително важна роля по време на бедствия. Тя и журналистите стават почти толкова важни за защитата на хората, колкото лекарите. Какво е доверието в медиите по време на криза, коментира медийният експерт проф. Георги Лозанов в "Нашият ден".
"Изследването на Стопанския факултет към СУ изразява едно твърде общо отношение към медиите. Те не будят доверие у младите (особено последните години, когато говорим за ситуация на постистина, за фалшиви новини), които интензивно използват онлайн медиите и въобще гледат на интернет като на медия. Много пъти съм казвал, че нямаме основание за това – интернет не е медия, интернет е информационен битак, на който можеш да намериш всичко, вкл. и задълбочени анализи и информации, но и всякакви лъжи, стратегии и манипулации."
Така проф. Георги Лозанов коментира експресно проучване сред студентите, направено от Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", фондация Каузи и Junction Bulgaria по по методика на Edelman Trust Barometer 2020, представящо различните нагласи и степени на доверие на младите хора по отношение на мерките срещу Covid-19. Според това изследване недоверието на студентите към медиите е 79%.
"Тези 21% доверие ги приемам по-скоро като обща оценка за медийната ситуация, особено пък в България, която вече 3 години е на 111-о място по свобода на словото и хората са с убеждението, че медиите в голяма степен са зависими и т.н.
Специално по отношение на коронавируса и пандемията, аз мисля, че медиите в информационен план си вършат работата. Второ, че нямат алтернатива – тези млади хора или който и да е – откъде другаде, освен от медиите, да се информират. Каквото и доверие към институциите да имаш, към ген. Мутафчийски лично, ти научаваш това, което той мисли, през медията."
Доверието към медиите пада като цяло – това е процес, който не е нито нов, нито изцяло български, макар че в България той е в най-плашещите му форми... "Преди 10 години с проф. Ивайло Знеполски направихме конференция с най-големите експерти в сферата на медиите. Неин наслов беше "Демокрацията болна от своите медии". Още преди 10 години медиите станаха диагноза. Заради фалшивите новини и разбира се, заради политиките на корпоративен натиск, който в България се чувства осезаемо и който води до освобождаване на журналисти. В последните случаи беше използвано извънредното положение, за да не се забележи в общия кръг от мерки..."
Всичко зависи от гражданската реакция
"От това обществото да е чувствително и да си пази журналистите, защото добрите, независимите журналисти винаги са подложени на натиск и на риск."
Чуйте проф. Георги Лозанов в звуковия файл.
Журналистите Огнян и Живка Атанасови коментираха ситуацията и медийното говорене в Австрия. В Австрия в началото на май се очаква да започне разхлабване на мерките.
"От вчера набира скорост един нов скандал, относно заседание на правителството от 13 март, където Себастиан Курц е обвинен, че е искал да се заиграе със страховете на хората. Това за първи път е нещо тревожно. Иначе, Курц излиза всеки вторник в 11 часа, за да съобщи на населението какви мерки ще се приемат от тук нататък. Мерките в Австрия не са толкова строги – абсолютно спокойно можеш да се разхождаш. Лично моето усещане е за липса на всякаква паника. Но изключително дисциплинирано се спазват мерките." – каза Живка Атанасова.
"Медиите не могат да бъдат виновни за това, което се случва. Медиите отразяват. Дали на някого му харесва или не – е друг въпрос. Дали някой насилва медиите или не – това също е друг въпрос." – каза Огнян Атанасов и поднесе своя аплауз към медиите "за това, че те са на предпърва линия".
Българските превозвачи протестират поради сериозни проблеми с преминаването през гранично-контролно пропускателните пунктове на пътя им към Европа. На среща с министър-председателя Димитър Главчев и представители на транспортния бранш миналата седмица, бе обсъдена идеята за отделяне на потоците на тежкотоварните автомобили на държави членки на ЕС и..
Българската предприемаческа асоциация организира първото издание на "Hall of Fame – Зала на славата на българските предприемачи" на 11 ноември тази година. Целта на събитието е всяка година да отличава човек от екосистемата на стартъпите на база успеха, който е постигнал, и влиянието, което има за развитието на предприемаческата среда и..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" напомняме годишнината на един лекар – Робърт Холбрук Смит, познат още като д-р Боб, американски лекар и хирург, основал "Анонимни алкохолици". Роден на днешния 8 август през 1879 г., преди 145 години, д-р Боб е изправен пред сериозен проблем – той започва да пие още като ученик...
В рубриката "Темите на деня" на предаването "Нашият ден" продължаваме с разказите на хората от Украйна в третата година от войната. Доротея Николова от Радио Варна разказва за плетенето на маскировъчни мрежи и богатите села в Одеска област. В Болград, в един сутерен в центъра на града, почти всеки ден за по няколко часа се събират българи и..
Боянското блато продължава да пази много от своите уникални характеристики, въпреки че през годините е било подложено на множество предизвикателства. Александър Колев, председател на сдружение "Защита на Боянското блато", разказва за тези предизвикателства и ангажимента на институциите към територията. През 2022 година, територията на Боянското..
Под наслова "Всички в джаза" от 3 до 10 август за 27-и път се провежда Банско джаз фестивал. Тазгодишното издание включва 8 дни и вечери джаз с български..
Боянското блато продължава да пази много от своите уникални характеристики, въпреки че през годините е било подложено на множество предизвикателства...
Будапеща, 12 февруари 1985 година. Студът пронизва до кости, реката е замръзнала, и едно пророчество бележи съдбата на новородения Янош, което 27 години..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg