Дори днес, десетилетие след излизането на първия ѝ роман „Ру“ (изключително добре приет и от читателите, и от критиката), виетнамско-канадската писателка Ким Тхуи продължава самоиронично да твърди, че нищо не разбира от литература и че е попаднала в литературата ей така, случайно – както преди години случайно е станала и юрист… или както е открила традиционен ресторант, в който се е сервирало само едно ястие, понеже само него е знаела да приготвя, а накрая се е оказало, че всички хипстъри много харесват ресторанта именно поради тази му особеност – акцентирането върху един-единствен специалитет.
На живо Ким Тхуи (срещнахме я отново у нас като гост на Софийския литературен фестивал в НДК и на Международната конференция „Да пишеш на френски“ в Софийския университет през декември – б.а.) е едновременно доказателство и контрапункт на горното. Писането ѝ е много по-близко до това, което си представяме ние в Европа, мислейки си за източните култури – фини и кратки фрагменти, поднесени със съответната сдържаност и съставляващи цялото по един начин, но със загатване, че биха могли да бъдат пренаредени и по много други начини. Чувството ѝ за хумор обаче е далекозападно, от Новия свят, където се е формирала като личност (в добрия смисъл, де – не както в американски сериал, а като във филм на братята Коен или на Джармуш, когото неслучайно споменаваме)… А срещата с нея, независимо дали пред публика или на четири очи за интервю, е нещо трето: там тя е като африкански грио, пазител на паметта и на устното творчество… Срещата на живо с Ким Тхуи съдържа не по малко литература, отколкото романите ѝ (у нас „Колибри“ издадоха първите два от тях – „Ру“ и „Ман“ – б.а.). На живо Ким Тхуи сякаш улавя с ръцете си литературата във въздуха и неволно ни изнася „instant composing спектакъл“, на който можете и да се посмеете от сърце, но не като на стенд-ъп комедия, защото жанрът определено е друг и акцентът е другаде… Къде? Тя няма да ви отговори задоволително, дори може усмихнато да се оплете в обяснения и да ви каже „Предупредих ли ви, че нищо не разбирам от литература?“... Ще трябва да потърсите в книгите ѝ.
Разговорът с Ким Тхуи тук в „Аларма“ (превод Мариана Найденова) започва от едно нейно наблюдение, споделено в Софийския университет – а именно, че един предбрачен договор (например) е съвършено литературно произведение – има своите завръзка, развръзка, епилог понякога, има сюжет…
В Световния ден на книгата думата получават читателите. В "Нашият ден" за книгите, четенето и своя литературен светоглед говорят Мирена Динева , ученичка в 12 клас в ГПЧЕ "Ромен Ролан", град Стара Загора, и Сотир Узунов от град Царево. Динева разказва: "От малка съм запалена по литературата, тъй като моята майка е учителка. Още когато не..
В Световния ден на книгата и авторското право в "Нашият ден" гостува писателят Галин Никифоров – един от най-ценените съвременни български автори и носител на всички големи национални литературни награди. Никифоров е познат на българските читатели с романите "Фотографът”, "Лисицата", "Лятото на неудачниците", "Къщата на клоуните", "Тяло под..
Спектакълът "Скрити лимонки" на австралийската Джоана Мъри-Смит е най-новото заглавие в репертоара на Театър " София ". Представлението се играе на открита сцена Театър "Сълза и смях" . Режисьор е Николай Поляков, който поставя текста за първи път на българска сцена. "Скрити лимонки" са шест истории. Обединява ги формално, видимо и..
Любимият ни роман "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма оживява на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев". През 1846 г. светът за първи път има възможност да прочете в цялост един от най-великите романи в историята на литературата. Класиката се поставя за първи път на българската театрална сцена под драматургията на Юрий Дачев и под режисурата..
Една ефирна приказка създава за слушателите Terra Култура в разговора с участието на актьора и режисьор Момчил Карамитев и младата композиторка Михаела /Мишел/ Колева. Денят за Момчил започва с един забравен телефон, след което преминава през проблем с автомобила и… Синът на Апостол Карамитев не успява да стигне до студиото. Включва се в ефир..
Денят на 20-и април винаги ще остане един от тези, които носим в сърцата си като специални и вълнуващи. На този ден думите "Аз съм на върха, на върха съм..
Първият роман на аржентинската писателка Саманта Швеблин (1978) се нарича "Отрова" и е издаден на български, както и втория – "Хиляди очи". Третата..
Днес (22 април) галерия "Леседра" открива изложба по повод своята 33-та годишнина . Изложбата представя произведения, създадени преди 25 години от едни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg