Правната култура не би трябвало да е езотеричен култ, а част от всекидневието

Върховният административен съд (ВАС) обяви за нищожна заповедта на здравния министър, с която той беше допуснал предварително изпълнение на заповедите си във връзка с карантинните мерки по време на извънредното положение. 

"Оказва се, че от 13 март до 11 май министърът на здравеопазването е издал 59 заповеди и ако добавим първоначалната, с която се създава щабът – стават 60, каза адв. Ивана Мурджева.

Има дни, в които министърът е издал повече от една заповед – по три, четири... т.е. от един момент нататък само умел и упорит човек, който има опит с четене на административни документи, с мъка и усилия би могъл да проследи смисъла и значението на всички тези документи."

През този извънреден период гражданите се информираха от медиите, в които се цитираха едно до две изречения от тези заповеди, и се опитваха да разберат как те се отнасят до живота им.

Адвокат Мурджева е направила таблица, в която всички заповеди са включени с цел извличане на смисъл и последователност, които, уви, трудно се долавят дори от специалист, посветил на задачата време и усилия.

Непрогледният воал, който подобно административно творчество спуска пред смисъла, подкопава доверието на хората в закона, в неговата правота, последователност и логика. Водят до липса на доверие, че кризата се управлява и не за първи път поставя ясната необходимост от 

гражданско образование

Правната култура не би трябвало да е езотеричен култ, достъпен за посветени жреци, а да стане част от всекидневието на хората, които сега се изправят пред лавина от актове, нормативни уредби, забрани и отменяния на забраните, които всъщност пряко засягат живота им.

Освен за буквата на закона, трябва да следим и за духа на закона, и той трябва да цели запазване на чувството за справедливост.

От 14 до 15 май има издадени нови около 7 заповеди и така хората, които вече са завели жалби, може да се окаже, че ще атакуват обявени междувременно за нищожни заповеди. Това на свой ред намалява доверието на гражданите и увереността им в смисъла на това да защитават правата си. 

А това намалява "колективния граждански имунитет", подхранвайки съзнанието, че няма смисъл да отстояваме правата си.