Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за Лилиев

Светло утро, ти прокуди

всяка пара и мъгла —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,

звънна в моите стъкла —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,

цяла мрежа светила —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

На днешния ден се навършват 135 години от рождението на Николай Михайлов Попиванов, както е истинското име на Николай Лилиев. Още от малък проявява интерес към литературата. Силен тласък му дава запознанството му с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Първото публикувано стихотворение на поета е през 1905 г. в "Българан". За първи път се подписва с псевдонима Николай Лилиев в сп. "Съвременник" – стихотворението "Към природата". Лириката на Лилиев е представителна за естетическите търсения на българския символизъм.

Николай Михайлов Попиванов е роден на 26 май 1885 г. в Стара Загора. Завършва Търговска гимназия в Свищов, следва литература в Лозана (1905-1906). Литературни и лични приятелства го свързват с Димчо Дебелянов, Владимир Василев, Боян Пенев, Димитър Подвързачов. През 1909 г. заминава за Париж, където учи търговски науки със стипендия на Министерството на търговията; оттук изпраща ред стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в периодиката. 14 негови стихотворения са включени в прословутата „Антология на българската поезия. От Вазова насам”, съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов (1910). 

През 1914 г. участва с лирика, преводи и критика и в петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. „Звено“. От началото на 1920 г. е редактор и сътрудник на Владимир-Василевото сп. „Златорог“. В периода 1921-1924 г. Лилиев работи над историческа библиография за българския стопански живот през вековете във Виена и Мюнхен, откъдето осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. 

Автор е на книгите „Птици в нощта” (1918, 1919), „Лунни петна”(1922), на антологичната книга „Стихотворения” (1931), както и на цикъла „При морето” (1934), отпечатан в сп. „Златорог”. Като драматург в Народния театър (1924-1926 и от 1934 г. насетне) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Превежда за нуждите на репертоара текстове на европейската класическа и съвременна драма (Шекспир, Корней, Метерлинк, Хуго фон Хофманстал, Юго, Алексей Толстой, Ибсен и др.).

ВИЖТЕ ОЩЕ

Рецептата за боб по манастирски – от магерницата на Гигинския манастир

В навечерието на Коледа и Бъдни вечер в "Нашият ден" о. Адриан – магер от Гигинския манастир разкрива рецептата за истинския боб по манастирски. Отец Адриан обръща внимание, че на Рождество в манастира е строг пост, защото такава е християнската традиция . Нечетният брой ястия на рождественската трапеза, който ние спазваме, е по-скоро..

публикувано на 23.12.24 в 10:14

Единственият неуспешен актьор е актьорът, който се е отказал – между киното и музиката с Юлиан Костов

Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и трилъра "Код: Лондон". Наричаха го "младия Робърт Де Ниро" и "българската ни следа в Лондон" и винаги се споменаваше, че след 10-ия си златен медал от републиканския шампионат по плуване в България и..

публикувано на 23.12.24 в 08:00

Срещите на Виолета Цветкова "Насаме с незабравимите"

"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25
Андрей Янев, Емил Янев и Дарина Янева

Звездите не са мимолетни

В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите ни се запознаха с известния художник Андрей Янев. Тогава стана ясно, че връзката със съпругата му Дарина е повече от съдбовна – в някои отношения дори мистична. За да сглобим цялостната картина на..

публикувано на 21.12.24 в 16:40

Между абсурда и истината – за ролята на хумора в съвременното изкуство

Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото занимаване с тези теми неминуемо води до засилено чувство на тревожност, несигурност и безнадеждност. Именно тези усещания сякаш доминират световната арт сцена през последните години. В предаването се..

публикувано на 21.12.24 в 12:35