Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Спомен за Лилиев

Светло утро, ти прокуди

всяка пара и мъгла —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,

звънна в моите стъкла —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,

цяла мрежа светила —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

На днешния ден се навършват 135 години от рождението на Николай Михайлов Попиванов, както е истинското име на Николай Лилиев. Още от малък проявява интерес към литературата. Силен тласък му дава запознанството му с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Първото публикувано стихотворение на поета е през 1905 г. в "Българан". За първи път се подписва с псевдонима Николай Лилиев в сп. "Съвременник" – стихотворението "Към природата". Лириката на Лилиев е представителна за естетическите търсения на българския символизъм.

Николай Михайлов Попиванов е роден на 26 май 1885 г. в Стара Загора. Завършва Търговска гимназия в Свищов, следва литература в Лозана (1905-1906). Литературни и лични приятелства го свързват с Димчо Дебелянов, Владимир Василев, Боян Пенев, Димитър Подвързачов. През 1909 г. заминава за Париж, където учи търговски науки със стипендия на Министерството на търговията; оттук изпраща ред стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в периодиката. 14 негови стихотворения са включени в прословутата „Антология на българската поезия. От Вазова насам”, съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов (1910). 

През 1914 г. участва с лирика, преводи и критика и в петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. „Звено“. От началото на 1920 г. е редактор и сътрудник на Владимир-Василевото сп. „Златорог“. В периода 1921-1924 г. Лилиев работи над историческа библиография за българския стопански живот през вековете във Виена и Мюнхен, откъдето осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. 

Автор е на книгите „Птици в нощта” (1918, 1919), „Лунни петна”(1922), на антологичната книга „Стихотворения” (1931), както и на цикъла „При морето” (1934), отпечатан в сп. „Златорог”. Като драматург в Народния театър (1924-1926 и от 1934 г. насетне) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Превежда за нуждите на репертоара текстове на европейската класическа и съвременна драма (Шекспир, Корней, Метерлинк, Хуго фон Хофманстал, Юго, Алексей Толстой, Ибсен и др.).

ВИЖТЕ ОЩЕ

Сбогуване с Катя Воденичарова

Тази нощ на 93-годишна възраст една от легендите на Българското национално радио се отправи към вечността. При нас останаха нейните книги и пиеси, сценарии и предавания, красивият ѝ глас и топлият ѝ смях. Завършила класическия отдел на Втора девическа гимназия, a след това „Български език и литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“, Катя Воденичарова една..

публикувано на 05.07.20 в 10:50

Джон Милтън за образованието и свободата на печата

„За образованието. Ареопагитика“ от Джон Милтън представя два важни текста на английския поет и публицист. Писани наскоро един след друг и свързани помежду си, те излизат в един общ том в превод на Мартин Осиковски. Макар от тях да ни отделят повече от 350 години, те се занимават с теми, близки на съвремието ни – образованието и цензурата на..

публикувано на 05.07.20 в 07:01

Беким Сейранович за първи път на български

Един от най-добрите преводни романи, излезли напоследък, е „Твой син Хъкълбери Фин“ на хърватския писател Беким Сейранович. За съжаление почти по същото време авторът почина и можем само да съжаляваме, че вече няма как да разговаряме с него. Защото книгата му, която го представя за първи път у нас, не ни оставя безразлични, а напротив предизвиква..

публикувано на 04.07.20 в 13:09

Неиздавани разкази на Акутагава

Рюноске Акутагава е популярен извън родната си Япония като майстор на късия разказ. Разказът му „Вратата Рашомон“ и филмът на Куросава „Рашомон“ по творбата на Акутагава го правят световноизвестен.  Една от престижните японски награди е на името на Акутагава. Превеждан е на много езици, а на български вече можем да прочетем негови неиздавани..

публикувано на 03.07.20 в 16:47

„Животът, макар и кратък” с премиера в Търговище

Драматичният театър в Търговище посреща публиката си с премиера на 3 юли. Най-новото заглавие в неговия афиш е пиесата „Животът, макар и кратък” от Станислав Стратиев. Постановката е на младия режисьор Денислав Янев. „Най-странното е, че когато за пръв път прочетох пиесата преди година, тя не ми се стори никак овехтяла, никак неактуална – дори..

публикувано на 03.07.20 в 14:18