Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Скуката – непочетената муза

Скуката минава за лошо нещо, особено пък за творец, бил той писател, музикант или художник. В днешно време скуката е едва ли не стигма. Да скучаем, предполага да не сме вдъхновени, а вдъхновението днес има висок обществен статус.

Оказва се обаче, че скуката е сред важните фактори, обуславящи творческия процес. Тихата муза на скуката стои зад ред велики песни, книги, картини, изобретения.

"Скуката няма равна като подтик да пишете", казва Агата Кристи, която не е посещавала училище и 16-годишна написала десетина разказа и един роман само за да избяга от скуката.

"Трябва да се оставите до такава степен да скучаете, че поради липса на друго, мозъкът ви да се захване да разказва история", додава Нийл Геймън.

Не са само писателите обаче. Световноизвестният скулптор Аниш Капор разказва следното: "Научих през годините, че точно в моментите, когато не знам какво да правя, скуката ме предизвиква да опитам нещо различно."

Животът в изолация и на забавен оборот предлага на изследователите на скуката терен за изследване. 

Какво в скуката води до креативност? 

Има един известен експеримент от 2013 г., в който разделили хора на две групи едните първоначално били заети със скучна задача, а другите се забавлявали. После и двете групи трябвало да изнамерят възможни употреби на пластмасови чашки. Групата, която първо се е отегчавала, измисля двойно повече и по-оригинални решения. 

Смята се, че скуката ни предизвиква, търсейки с какво да запълни вакуума, в който изпада мозъкът ни.

"Сама по себе си скуката не е креативна, казва Джон Ийстуд, психолог от университета Йорк в Канада. Това, до което тя води, е важното. Скуката е некомфортно, даже излагащо чувство, затова мотивирано търсите с какво да се захванете. Именно в този момент се появява шансът да откриете нещо ново." 

През 1990 г. Дж. К. Роулинг пътува във влак за Лондон, който закъснява, докато гледа през прозореца на купето, в главата ѝ се появява образа на кльощаво очилато момче

"Нямах химикалка разказва тя, а бях твърде притеснителна, за да поискам от някого да ми услужи, което ме притесняваше допълнително, спомня си тя, но връщайки назад лентата, това се оказа най-хубавото, което можеше да ми се случи, защото имах цели четири часа, за да обмисля идеята за тази книга."

А сега си представете, че тя имаше смартфон с безкраен фийд новини или айпад, на който да изгледа новия сериал на "Нетфликс". Хари Потър щеше да се изпари също толкова бързо от главата ѝ, колкото се е бил появил.

Това е продуктивната скука, тази, която ни води към фантазиране и свързва фантазирането с истинската креативност.

"За сюжетите за своите детективски романи се вдъхновявам от мръсните съдове в мивката. Това е толкова глупаво занимание, че неминуемо ми идва на ума мисълта за убийство“, това отново е неподражаемата Агата Кристи.

Да правиш нещо познато, което не изисква цялото внимание и осигурява на съзнанието възможност да се рее – много творци признават, че подобни рутинни действия са ги довели до творческото откровение. Хореографът Джордж Баланчин например откривал вдъхновение, докато гладел.

Ходенето е подобен спусък признат от не една и две философски школи. Ребека Солнит, авторката на "История на ходенето", пише: "Мисленето по принцип минава за нищоправене в една толкова продуктивна, ориентирана към резултатите култура, а и е трудно да не правиш нищо. Най-добре се удава, когато е маскирано като правене на нещо, а най-близкото до нищоправенето е ходенето."

Трудно е обаче да се каже дали сегашната ситуация ще се окаже инкубатор на масова креативност. Липсва онзи момент на безгрижно реене на съзнанието, тъй като сме твърде тревожни от промените, които се случват край нас. Това, което трябва да помним, е, че попаднем ли в платото на скуката, не бива да посягаме към смартфона и бързото разсейване, а да се вглъбим навътре.


Източник Би Би Си

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Исторически музей, гр. Самоков

Накъде да поемем в почивните дни

Питате се накъде да поемете през почивните дни? Богатият архив на предаването "А сега накъде" разполага с ценни идеи за пътувания в рамките на деня. Предлагаме ви аудиоразходка до Самоков, където, по всичко личи, има какво да се види. Полезно е да се знае също, че наблизо е Мальовица, откъдето тръгват много маршрути във високото. Ако сте с деца –..

публикувано на 10.07.20 в 13:01

Аз ще бъда с чудна рокля, принтирах я сама

Модната индустрия е от онези, които ковид кризата ще промени радикално. В пред-ковид света глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от облекло. Днес големите модни марки намаляват броя на физическите магазини и се пренастройват към онлайн продажби, но целият..

публикувано на 09.07.20 в 16:13
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03
Доха през нощта, гледана от залива Корниш

Мол за соколи в Доха

В „Покана за пътуване“ Магдалена Гигова разказва за впечатленията си от летището на Доха. Във времена на пандемия, в които можем само да мечтаем за самолетни полети, реших да ви разходя из Hamad International Airport – летището на Доха. И да ви водя на мол за соколи. Като имате предвид, че брутният вътрешен продукт на Катар е 200 млрд. долара, няма да..

публикувано на 07.07.20 в 10:40

Тиранията на богатия избор

Колкото повече избор имаме, с толкова повече свобода разполагаме. На теория е така, но следващия път, като се озовете пред стелаж с десетки видове портокалов сок или сос за спагети, вече не сте толкова убедени. Парадоксалното следствие от твърде много избор е, че се парализираме и отлагаме решението . Когато имаме твърде много избор, се плашим, че ще..

публикувано на 07.07.20 в 09:20