Добре е в България да се създаде лаборатория за луминесцентно датиране

"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да поемат известна доза радиоактивност от радиоактивния фон, който е около нас, като натрупват енергия, която може в лаборатория да се разчете. Този метод на датиране, – уточнява физикът, – използва най-широко присъстващото около нас нещо – кварцовите песъчинки, които събират фон в продължение на 50-70 хиляди години, когато реално започва и нейното насищане, т. е. този метод има най-широко реално приложение."

"Луминесцентното датиране може да се използва при изследването на мегалитите, това реално се прави в Гърция и в Русия, но в България се работи по старите методи. Край брезнишкото село Гърло, има един уникален обект, който местните наричат "Кладенецът", открит е около 1975 година, като откривателката му Димитрина Джонова го датира като обект от XIII век преди Христа, но архитектите, които се включват в проучването, намират техники на градеж от по-късен период, и за това има спорове от кой век е обектът, ето тук също може да се приложи този метод на реално датиране", разяснява доц. Любомир Цонев.

"През 80-те години на миналия век този метод е приложен еднократно от османиста от Нидерландия Махиал Кил. При датирането на обект край Нова Загора той забелязва, че надписът на градежа е изкъртен. Затова Махиал Кил изпраща в лаборатория в Германия една тухла и там специалистите чрез луминесцентно датиране с точност са определили годината на строителството", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Цонев.

Този метод на датиране е открит през 60-те години на миналия век от британец, припомна физикът. Британците отдавна го използват, за да уточнят произхода при различни музейни експонати от цял свят. Гюнтер Вагнер от Германия и Янис Лирицис от Гърция, – разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Цонев, – усъвършенстват този метод, като създават възможност да се датират кварцовите частици, които са по повърхността на предмета. Лаборатории за този вид датиране има в Русия, Западна Европа и Америка, като срещу определено заплащане с точност се датира всеки артефакт, акцентира физикът.

Затова, според него, е крайно наложително да се създаде лаборатория по луминесцентно датиране и в България, която да се окомплектова с модерна техника и с модерно обучен персонал, а също така  да се разясни на археологичната гилдия какви минимални условия трябва да се спазват при разкопките, за да се запази възможността за луминесцентно датиране на обектите, макар и в някакво бъдеще време. Става дума не за натрапване на нов метод, а за добавяне на нов метод към досегашния арсенал, което по принцип никога не е излишно, разяснява доц. Любомир Цонев

Цялото интервю на Ани Костова с доц. Любомир Цонев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР