Какви са механизмите на карантиниране на контактни със заразени с коронавирус лица? Как и дали можем да се окажем в подобна ситуация? Кои са факторите, които влияят при решение дали контактни лица да бъдат карантинирани? Ето какво отговаря Министерството на здравеопазването на предаването "Нашият ден" след тридневни опити за контакт:
"В отговор на вашето запитване ви информираме, че с решение на Министерския съвет от днес (10 юни – бел.ред.) извънредната епидемична обстановка се удължава до края на настоящия месец. В този смисъл механизмите на карантиниране на контактни лица остават същите като действащите до момента, подробно описани в Заповед №284 от 29.05.2020, изменена със Заповед №301 от 03.06.2020, относно епидемичните мерки, действащи на територията на страната и поставянето под карантина на влизащи в България граждани. Същите са посочени в заповеди на здравния министър, които биват навременно актуализирани след оценка на текущата епидемична обстановка и по предложение на главния държавен здравен инспектор."
Мария Шаркова, адвокат по медицинско право, коментира в "Нашият ден":
"Законът за здравето беше изменен – на 14 май влязоха в сила измененията. Дотогава имаше сериозна неяснота как се карантинират и как се изолират контактни хора и хора, идващи от други държави с разпространение на Covid-19, и потвърдени случай на Covid-19 във втория случай. До 14 май в Закона за здравето дори нямаше дефиниция на карантина и изолация! Карантина и изолация се използваха като синоними.
След 14 май се създадоха по-ясни критерии, по-ясен ред за поставяне под карантина и изолация.
В хода на епидемичната обстановка възникват няколко групи въпроси. По какъв начин се извършва изследването на контактните лица? РЗИ би трябвало да потърси контактните лица при епидемиологичното проучване. Какво обаче се случва, ако контактното лице не бъде потърсено? С кого трябва да се свърже контактното лице и кой би трябвало да заплати изследването?
Кой, също така, би трябвало да заплати изследването на нуждаещи се от медицинска помощ болни, задължавани в някои болници да си направят задължителен PCR тест, който дори да заплатят на по-високи цени, за да бъдат хоспитализирани?
Какви технологични средства се използват в борбата срещу Covid-19? Какво от технологичния свят позволява на управляващите на една държава да следят по-активно какво се случва с гражданите и със заразата? Николай Шекеров, директор InsurTech в ScaleFocus, фирмата, която разработи Националната информационна система в помощ на борбата срещу Covid-19 чрез мобилно приложение, разясни в "Нашият ден":
"Това, от което властите се интересуват, е как най-бързо да се преодолее подобно бедствие и да се върнем най-бързо към нормалния живот.
В такива ситуации трябва да се вземат бързи, точни решения. А такива решения се вземат винаги на база на правилни данни. И тук идват технологиите, които позволяват на всеки гражданин да стане част от решението, като предоставя доброволно такива данни. На база на данни от стотици хиляди хора властите могат да вземат по-добри решения, което да доведе до по-бързо и по-ефикасно справяне с кризата."
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
