Какви са механизмите на карантиниране на контактни със заразени с коронавирус лица? Как и дали можем да се окажем в подобна ситуация? Кои са факторите, които влияят при решение дали контактни лица да бъдат карантинирани? Ето какво отговаря Министерството на здравеопазването на предаването "Нашият ден" след тридневни опити за контакт:
"В отговор на вашето запитване ви информираме, че с решение на Министерския съвет от днес (10 юни – бел.ред.) извънредната епидемична обстановка се удължава до края на настоящия месец. В този смисъл механизмите на карантиниране на контактни лица остават същите като действащите до момента, подробно описани в Заповед №284 от 29.05.2020, изменена със Заповед №301 от 03.06.2020, относно епидемичните мерки, действащи на територията на страната и поставянето под карантина на влизащи в България граждани. Същите са посочени в заповеди на здравния министър, които биват навременно актуализирани след оценка на текущата епидемична обстановка и по предложение на главния държавен здравен инспектор."
Мария Шаркова, адвокат по медицинско право, коментира в "Нашият ден":
"Законът за здравето беше изменен – на 14 май влязоха в сила измененията. Дотогава имаше сериозна неяснота как се карантинират и как се изолират контактни хора и хора, идващи от други държави с разпространение на Covid-19, и потвърдени случай на Covid-19 във втория случай. До 14 май в Закона за здравето дори нямаше дефиниция на карантина и изолация! Карантина и изолация се използваха като синоними.
След 14 май се създадоха по-ясни критерии, по-ясен ред за поставяне под карантина и изолация.
В хода на епидемичната обстановка възникват няколко групи въпроси. По какъв начин се извършва изследването на контактните лица? РЗИ би трябвало да потърси контактните лица при епидемиологичното проучване. Какво обаче се случва, ако контактното лице не бъде потърсено? С кого трябва да се свърже контактното лице и кой би трябвало да заплати изследването?
Кой, също така, би трябвало да заплати изследването на нуждаещи се от медицинска помощ болни, задължавани в някои болници да си направят задължителен PCR тест, който дори да заплатят на по-високи цени, за да бъдат хоспитализирани?
Какви технологични средства се използват в борбата срещу Covid-19? Какво от технологичния свят позволява на управляващите на една държава да следят по-активно какво се случва с гражданите и със заразата? Николай Шекеров, директор InsurTech в ScaleFocus, фирмата, която разработи Националната информационна система в помощ на борбата срещу Covid-19 чрез мобилно приложение, разясни в "Нашият ден":
"Това, от което властите се интересуват, е как най-бързо да се преодолее подобно бедствие и да се върнем най-бързо към нормалния живот.
В такива ситуации трябва да се вземат бързи, точни решения. А такива решения се вземат винаги на база на правилни данни. И тук идват технологиите, които позволяват на всеки гражданин да стане част от решението, като предоставя доброволно такива данни. На база на данни от стотици хиляди хора властите могат да вземат по-добри решения, което да доведе до по-бързо и по-ефикасно справяне с кризата."
С директно излъчване от Държавен културен институт Културен център "Двореца" в Балчик продължава българското турне на "Семейно радио" с изнесено студио от градове и села. В търсене на семейния дух и родовата памет в ежедневието и празничните мигове навръх Илинден ви срещаме с: директорката на най-посещавания туристически обект в България и домакин на..
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата" Чие бъдеще "Очевидно за бъдещето на децата ни, на внуците ни, а през това бъдеще, битката е за Европа и света. Всеки се бори за своята версия. Моделът, по който бяхме управлявани до този..
16-годишната Росена Добрева от Средно училище "П. Яворов" Стралджа спечели Международния филмов и литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена" . Конкурсът се организира от Центъра за еврейско-българско сътрудничество АЛЕФ. За човечността, толерантността и героизма на българите в спасяването на..
България в очите на едно семейство, живеещо в Париж – разговор в "Нашият ден" с Ан-Мишел (14 г.), Дейв-Стивън(11 г.) и тяхната майка Пламена Ерон . Пламена е българка, която заминава за Париж, заради френския език, и остава там, защото създава семейство. Ан-Мишел свири на пиано от 5-годишна, а от миналата година свири на орган в..
Всички, които се занимават професионално или като доброволци с хора в нужда, се натъкват на един неизменен факт – че наред с конкретните материални потребности, почти наравно с тях, а понякога и в по-голяма степен, изпъква необходимостта на човека да бъде познат, признат и обикнат. Забелязала го е и Катя Кутянова , доброволец и организатор на..
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата"..
Франсоа Артог нарича книгата си "есе по концептуална история", а основната нишка в него е "режимът на историчност", чиято цел винаги е била (по думите му)..
На 27 септември в Открита сцена "Сълза и смях" е премиерата на спектакъла "Не бях аз" от Владо Даверов . Режисьор на постановката е Лиза Шопова, музиката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
