Карлос Клайбер – обвиняваха го за капризите му, обожаваха го, когато бе на пулта…

На трети юли музикалният свят отбеляза 90-годишнината на един от най-харизматичните и същевременно загадъчни диригенти на ХХ век. Карлос Клайбер си отиде от този свят през 2004. Точно десет дни след 74-ия си рожден ден. И макар маестрото от години да не се бе появявал на пулта, екзалтираните му почитатели таяха надежда чудото да се случи през лятото на 2004 на фестивала в Залцбург. Лично директорът Петер Ружичка бе поканил Клайбер да дирижира новата постановка на „Кавалерът на розата“. Меломаните пък помнеха неговия триумф със същото заглавие на сцената на Виенската Щаатсопер през 1994 и последвалото турне в Япония.
Смъртта сложи точка на всякакви догадки. Последната воля на Карлос Клайбер бе да бъде погребан до съпругата си – словенската балерина Станислава Брезовар в нейното родно място, близо до Любляна.

„Така завършва една от най-необичайните и същевременно трагична кариера в музикалното битие на ХХ век“, според публикация в Die Welt, появила се седмица след смъртта на диригента.

Клайбер стъпи на пулта за последно през февруари 1999 г. С един от любимите си оркестри, този на Баварското радио изпълниха произведения от Рихард Щраус и Бетовен във Валенсия и Каляри. Тогава критиците възкликнаха: „Никой не е като него! Палката му създава трепетно усещане за тъга, размисъл, но и радост – желание да тичаш, да танцуваш…“

Кой знае, колкото повече маестрото потъваше в доброволната откъснатост от света в дома си „крепост“ недалеч от Мюнхен, толкова повече сякаш се разрастваше легендата наречена Карлос Клайбер. Завеща ни за жалост доста оскъден набор от записи. Затова пък за всеки от тях се говори със суперлативи!

В съботната вечер (4 юли, от 20 часа) ще звучат откъси из „Травиата“, „Бохеми“, „Вълшебният стрелец“, „Тристан и Изолде“, както и Трета симфония на Шуберт.

Карлос Клайбер остава в музикалната история редом с великите и почитани личности. Обвиняваха го за капризите му, обожаваха го, когато бе на пулта. С присъщата елегантност, неподражаема чувствителност и радост от общуването по време на музициране. Оркестрантите често коментирали: „Той ужасно се натоварва, когато палката е в ръцете му. Как издържа! Това ще го убие…“ Уви, за Карлос Клайбер това бе единственият възможен начин да сподели, онова което го вълнува. Да разкрие своята истина за живота и музиката вградена в записите, които ни остави…