Каква е правната защита на журналистите, претърпели насилие при изпълнение на служебните си задължения? Какъв е опитът на Европа? В началото на август Съюзът на българските журналисти изрази дълбокото си възмущение и категорично осъди поредното посегателство над журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както над упражнили правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. "Това е грубо посегателство срещу медийната свобода в България и срещу основните свободи на българските граждани, вкл. свободата на словото и правото на протест", се казва в становището на СБЖ.
България е на 111-о място по свобода на медиите в списък от 180 държави. Заплахата за свободата на словото очевидно е видима.
Адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, коментира в "Законът и Темида":
"Проблемът е многопластов и дискурсът може да бъде воден от много различни перспективи. Но, преди всичко, още неизживени тоталитарни стереотипи, неразбиране от страна властите, правораздавателните и правоохранителните органи, за съжаление, на обществената роля на журналистиката. На журналистиката като посредник между гражданите и държавата, между гражданите и властта.
Хората във властта, по стар народен обичай, гледат на журналиста или като на някакъв неприятен досадник, който може да развали "перфектната далавера", или обратното – на поръчковите медии се гледа като на инструмент за "имиджово облизване", разбира се, корупционно, срещу съответни заплащания, на силните на деня.
Многостранни са проблемите. Те са свързани и с отношението на държавата към медиите, и с неефективността на вътрешната саморегулация на медийните гилдии. Основният проблем е липсата на надеждна и последователна политика от страна на държавата чрез законодателната, изпълнителната и съдебната власт, целяща поставяне на еднакви правни и правозащитни стандарти както спрямо нападаните медии, когато се застрашава свободата на словото, така и в случаите, когато се разпространяват фалшиви новини. Също и в случаите, когато се злоупотребява със свободата на словото, за да бъде съсипван медийният образ, съсипвани бизнеси, съсипвана репутация.
Основен проблем е и тази нечистоплътна връзка между властта и някои медии, които традиционно я подкрепят, независимо кой е на власт."
Адвокат Екимджиев коментира конкретния казус с конференцията на ГЕРБ:
"Това е парекселанс проява на хулиганство, което е престъпление от общ характер и там прокуратурата би трябвало да се самосезира, а в хода на това дело, което е образувано срущу извършителите на тези непристойни хулигански действия, ако това дело стигне до съдебна фаза, пострадалият журналист би могъл да предяви т.нар. "граждански иск" за претърпените от него морални и имуществени вреди. За съжаление националните съдилища не оценяват подобаващо моралните вреди, без да се държи сметка за професионалната травма."
Европейското законодателство и европейската практика по отношение на агресията върху журналисти
"Няма унифициран правен стандарт от гледна точка на това дали всяко насилие върху журналист трябва да се криминализира, както е например насилието върху длъжностни лица, но общият стандарт, налаган от ЕСПЧ, е, че във всеки случай на насилие върху журналист трябва да има ефикасно разследване, целящо да установи извършителя на престъплението, или пълноценен достъп до съд и справедлив съдебен процес, който да предостави на журналиста (или на съответната медия) право на справедливо обезщетение."
Адв. Екимджиев определи като повсеместно настъплението на популизма, който върви и през фалшивите новини, и през незачитането на авторитети, и през тази криворазбирана свобода да се говори всичко, без оглед на истината, без оглед на авторитета, честта и достойнството на хората. Според него проблемът е глобален и върви именно с този аспект на глобализацията, свързан със социалните мрежи, където всеки е говорител, медия, журналист...
"В България е налице една вакханалия както по отношение на репресиите срещу свободата на словото, така и по отношение на медийните зависимости чрез реклами и други нехигиенични отношения между медии и власти, за съжаление най-трудно предотвратими."
Има ли нужда България от нова конституция
"Бих предефинирал мъничко въпроса. Има нужда от някои промени в Конституцията, но категорично няма нужда от нова конституция. Нова конституция се прави, когато има особено съществени, драматични промени в обществените отношения, които налагат промяна в правната рамка, в държавното устройство."
Цялото интервю с адв. Михаил Екимджиев можете да чуете в звуковия файл.
От 19 до 21 юли ще се състои първото издание на Националния туристически фестивал в курортния комплекс "Мальовица", на Меча поляна. В трите фестивални дни в подножието на връх Мальовица ще се съберат туристически дружества от цялата страна, почитатели на активния начин на живот и носители на златни значки от националното движение "Опознай..
В първия ден от народните горещници в "Нашият ден" слушаме съветите на диетолога проф. Теодора Ханджиева-Дърленска за това как да се храним и какво да пием в жегите. Горещото време е голямо предизвикателство за човешкия организъм, а най-уязвими са възрастните хора и малките деца, пояснява проф. Ханджиева-Дърленска. Съветът на..
Какво се крие зад прецизното нападение на болницата "Охматдит" в Киев? Какво лежи под останките ѝ? Какво представлява пактът "Украински договор" в помощ на Киев, който бе обявен в рамките на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Как пакетът от инициативи, както и ангажиментът за помощ към Украйна, докато надделее срещу агресията на Русия , ще..
Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по време на война – между "Как да управляваме вселената, без да привличаме вниманието на санитарите" и късметът. Как се влиза в Украйна – граничен контрол и неволи. За живота, сгодите и несгодите на..
Житница е красиво село, разположено в китната Тракийска низина, на около 30 километра от Пловдив, в територията на община Калояново. В него живеят над 1400 човека. Селото се гордее с ниската безработица, чистотата, богатия социален, религиозен и културен живот. Жителите на селото са католици. Католически храм "Успение на Дева Мария" е построен през 1923..
Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по..
Созопол е домакин на 18-ото издание на Международния младежки фестивал "Музите" от 5 до 16 юли 2024 г. Екипът на "Домът на музите" има възможността..
Сянка, лед и добра книга – рецептата срещу летните горещини. Какво четем през лятото в "Артефир" – Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова от "Библиотека..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg