Нужни ли са промени в трудовото законодателство

Състоянието на българската икономика в последно време се променя динамично, като пряко и непосредствено влияние оказват както процесите, свързани с пандемичната обстановка, така и съпътстващите политически процеси. Най-чувствителната част са протичащите социални процеси, както и тези, пряко засягащи безработицата и заетостта. 

Проф. д-р Венелин Терзиев коментира в "Законът и Темида":

"Безспорно в последните месеци състоянието на безработица и заетостта динамично се променят в България. Статистическите данни показват увеличаване на коефициента на безработицата и чувствително нарастване на абсолютния брой на безработните лица, регистрирани в бюрата по труда. В края на юли те са с 50 000 повече спрямо същия период през 2019 г. Най-важното е, че ситуацията – социална, икономическа и политическа – е коренно и драстично различна. Двата периода са несравними. За съжаление, заедно с процесите на пандемичната криза, протичат и иконмически процеси с негативен знак. Това оказва влияние върху динамиката на заетостта и на безработицата. Това говори за процес, който тепърва предстои в зимните месеци."

Каква е перспективата в тази връзка. Трудовото законодателство – Закона за насърчаване на заетостта и Кодекса за социално осигуряване са твърде често променяни. Сега нуждаем ли се от промяна в тази посока?

"За съжаление или за радост, в последните повече от 20 години и двата закона са доста често променяни. Това се налага от обстоятелствата на промяна на икономическата и политическата ситуация у нас. Проблемът е това, че първичният пазар на труда – реалната икономика – в някои региони е доста оскъден (твърде малко са работните места), а вторичният пазар представлява тези, които са финансирани от държавата и от общините."

Какъв инструментариум и какви механизми трябва да се приложат след спешните мерки, които бяха предприети в тази посока?

"Безспорно се наложи българското правителство да предприеме комплекс от мерки, които да подпомогнат работодателите да запазят заетостта. За съжаление, в част от браншовете и отраслите на нашата икономика безработицата достигна 80-90%. В туристическия бранш, ресторантьорството и хотелиерството бяха затворени изцяло дейностите и мерките, популярно наречени 60-40, не успяха да подпомогнат тези дейности. Двете са групите инструменти, на които може да разчита правителството в провежданите социални политики: Едната е е комплекс от конструктивни мерки, т.е. обезщетенията, които биха могли да получат онези, които остават без работа в следствие на тази криза, или да бъдат подпомогнати с парични средства, за да започнат някаква дейност или да останат на работа. 

Активните политики

Трябва конкретно и точно да се прецизира един документ, наречен Национален план за действие по заетостта, където да се дефинират инструменти и мерки, които да подпомогнат секторите и безнес средата там, където е най-необходимо, и да се пренасочи финансов ресурс, който да е драстично по-голям от предвидения през тази година."

Какво трябва да променяме в тази нормативна база, уреждаща обществените отношения в сферата на заетостта и безработицата?

"Обществото е доста чувствително към всички промени в тази социална среда. Мисля, че към този момент промяна на законовата уредба, поднормативната уредба не би следвало да променяме, а по-скоро да прецизираме дейностите, които ще осъществяваме в Националния план за действие по заетостта."

Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.