В тази съботна вечер (12 септември) програма „Христо Ботев“ ви припомня творчеството на Луиджи Керубини с редки и много красиви изпълнения на фрагменти от неговите прочути опери.
Ще прозвучат откъси от легендарния спектакъл на „Медея“ във Флоренция през 1953 година, документален запис от Римската опера на „Демофон“ и „Лодоиска“ от Миланската скала.
Луиджи Керубини се появява на този свят на 14 септември 1760 във Флоренция. На 6 години започва да свири клавесин, по-късно учи контрапункт и усъвършенства стила си. Набеден за дете-чудо, на 13-годишна възраст вече пише църковна музика. Със стипендия от херцога на Тоскана през 1780 младият Керубини заминава да учи в Болоня и Милано. Там прави първите си стъпки в оперния жанр. Използва текстове на Апостоло Дзено и Пиетро Метастазио, а стилът му е силно повлиян от музиката на Николо Йомели, Томазо Траета и Антонио Сакини. Премиерата на първата му комична опера – „Годеник на три и съпруг на нито една“ е във Венеция през 1783.
През 1785 Керубини заминава за Лондон, за да представи три свои творби в Кралския театър. Веднага след това той се връща в Париж и започва работа по следващото си оперно заглавие – „Демофон“. Либретото е на Жан-Франсоа Мармонтел, базирано на текста със същото заглавие от Пиетро Метастазио. Операта не се радва на голям интерес и бързо е заменена от творбата по същия сюжет на Йохан Кристоф Фогел. Музикологът Базил Дийн смята, че провалът на „Демофон“ е бил предначертан, най-вече заради слабости в либретото. Други изследователи обаче не споделят това мнение. Едуард Джей Дент пише: „Демофон“ е написана в толкова майсторски издържан класически стил, колкото всичко на Моцарт. Ако някое произведение някога е заслужавало епитета „класическо“, това е „Демофон“.
Керубини започва да търси нови идеи и да променя стила си. „Леонора, или съпружеска любов“ е пиесата, която вдъхновява създаването на „Фиделио“ на Бетовен. 14 години преди нейната премиера, през 1791 в Париж е представена „Лодоиска“, която според много изследователи е първата „опера на спасението“.
Либретото на Фийет-Лоро е създадено по „Любовните приключения на рицаря дьо Фобла“ на Жан-Батист дьо Кувре. Фокус на творбата е борбата за свобода.
Операта има небивал успех още на първото представление. Тя толкова се харесва на публиката, че след премиерата са планирани и изиграни цели 200 спектакъла! Тази партитура е ключова в развитието на стила на композитора. С „Лодоиска“ Керубини загърбва закостенелите италиански традиции и започва да търси по-свободна форма за революционните си идеи.
На 13 март 1797 в Париж е представена за пръв път „Медея“. Тя остава и най-популярното заглавие на композитора, част от репертоара на всички големи оперни театри.
За основа на сюжета служи популярният мит за майката, която убива синовете си, за да отмъсти за измяната на техния баща. Либретистът Франсоа Хофман използва освен трагедията на Еврипид и пиесата на Пиер Корней.
След десетилетия на забрава, през XX век интересът към заглавието се възражда. „Медея“ започва да се изпълнява в превод на италиански в редакция с речитативи вместо говорните диалози от първата версия.
Най-известното изпълнение на този оперен хит е от Флоренция през 1953 година. В главната роля е Мария Калас, а диригент е Виторио Гуи. Успехът на продукцията е исторически. След този спектакъл следват серия други в цял свят. Миланската скала кани Калас и открива сезон 1953/1954 със заглавието на Керубини, под палката на Ленард Бърнстейн.
През 50-те и 60-те години на ХХ век гръцката оперна дива триумфира с ролята в цял свят, а емблематични остават представленията в Далас и Лондон.
В началото на 19-ти век повечето опери на Керубини не се приемат добре от критиката и публиката. След 1813 година, разочарован от неуспехите, композиторът се обръща към църковната музика. Пише 7 меси и 2 реквиема, а през 1815 и симфония за Лондонската филхармония.
През 1822 Керубини става директор на Парижката консерватория и 13 години по-късно публикува свой учебник по контрапункт. Постът и убежденията му относно композицията стават повод за конфликт с младия Берлиоз, който в мемоарите си описва възрастния си колега като ужасяващ педант. Керубини получава много титли и почести приживе. Той е кавалер на Легиона на честта и член на Академията за изящни изкуства. Композиторът умира в Париж през 1842 и е погребан в гробището Пер Лашез.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg