Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Азбучните уловки на дребномислието

Снимка: архив

На фона на дълбоките проблеми в държавата и общото безпокойство на хората тези дни неочаквано на повърхността пред общественото внимание изплува нова тема за спорове. Как да се нарича празникът 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, както досега, или Ден на българската писменост, просвета и култура. За съжаление мястото, откъдето тръгна „идеята“, беше парламентарната трибуна и обсъждането и приемането ѝ на първо четене стана част от договорките между политическите сили, въпреки декларациите, че тя се нуждаела от „национален дебат и консенсус“. Дори да оставим настрана въпроса за навременността и необходимостта изобщо от спорове на тази тема, тя вече влезе в социалните мрежи, пресата и електронните медии и повлече след себе си истински важни въпроси.

Къде е мястото и кои са хората, които могат с научни аргументи да обосноват едно толкова чувствително за нацията ни определение. Два от институтите на БАН – Институтът за български език и Кирило-методиевският научен център – се противопоставиха на предложението с официални становища без мнението им да бъде взето предвид от вносителите му. Оттук и следващото питане – истината ли се търси чрез промяната във формулировката за празника или политически ефект. Остава и най-трудният въпрос – чии думи избираме да чуем – на хората, които са посветили десетилетия на изследване, съхраняване и разпространение на знанията за историята на нашия език, писменост и култура, или на боричкащите се за власт политически играчи.

В предаването „За думите“ на националната програма за култура и образование можете да чуете аргументите на учените от двата института, представени от проф. Славия Бърлиева от Кирило-методиевския научен център и доц. Ваня Мичева от Института за български език.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чрез кохлеарни импланти може да се възстанови слухът

Освен с високотехнологичното си производство "Сентилион" се гордее с ежедневната си кауза – да помага на стотици българи да бъдат част от красивия свят на звуците. Компанията е официален представител за България на световния лидер във високотехнологичните имплантируеми решения при слухова загуба MED-EL Австрия. Благодарение на сътрудничеството между..

публикувано на 26.04.24 в 14:10

Фестивал "Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" организират в с. Ловчанци

"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април.  В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..

публикувано на 26.04.24 в 11:15
Паметник на партиарх Евтимий

Патриарси и екзарси

Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..

публикувано на 25.04.24 в 12:20
Проф. Румен Кастелов

Застраховка "транспортен травматизъм"

В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..

публикувано на 25.04.24 в 08:23
Арменско цивилно население ескортирано от османски войници към затвора в Мезире, април 1915

109 години от арменския геноцид

Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..

публикувано на 24.04.24 в 07:55