Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Търсят най-голямото светилище в Родопите край село Хухла

| обновено на 16.10.20 в 10:08
7
Разкопките върху основната сграда – Принципия
Снимка: НИМ София

Археологът Ивайло Кънев откри в калето на местността Балък дере надпис върху мраморна колона, посветен на антично божество, започващо с буквата „А“

Бронзова монета от времето на византийския император Анастасий, бронзово кръстче от края на Х век, гривна, монета от V век, част от фибула, пръстен-ключ, връх за стрела. На тези интересни находки са се натъкнали археолозите още в първите дни след подновяване на 5 октомври на разкопките на крепостта в местността Балък дере в землището на ивайловградското село Хухла, Хасковска област. Редовните археологически проучвания от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София, се извършват от 2007 година. Те се финансират от Министерството на културата, с подкрепата на община Ивайловград.

По време на разкопките миналата година бе открита мраморна колона от II-III в. с фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата „А“. Ивайло Кънев смята, че е попаднал на антично светилище, което бележи най-ранния период от съществуването на крепостта. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността. Предположенията му се основават на общата картина, очертана от досегашните резултати. „Част от нея е географското местоположение и природният феномен – меандрите на река Арда. Те впечатляват и сега, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а древните се прекланят пред тези феномени. Другото е яростта, с която християните заличават спомен. Такава сила не се използва срещу малки и незначими духовни центрове. Следваща „улика“ например са артефактите от Античността и то с религиозна насоченост, ако щете и фактът, че през Средновековието тук има некропол – явно споменът е много силен за свещеното място“, посочва ръководителят на разкопките.

Бронзова монета от времето на византийския император Анастасий – първото нещо, което екипът на археолога Ивайло Кънев откри на тазгодишните разкопки. Последваха бронзово кръстче от края на Х век, гривна, монета от V век, част от фибула, пръстен-ключ, връх за стрела и другиКрепостта се намира само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия и обратното, на брега на една от древните реки в Югоизточна Европа – Арда.

Разкопките сочат, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността Балък дере и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на управленския център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук. Явно за това решение е повлияло географското и природно местоположение на крепостта“, обяснява Ивайло Кънев. Утвърждаването на християнството при император Теодосий Велики води до целенасочено ликвидиране на всякакъв спомен за езическите времена. Сринати са и унищожени езическите паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти днес. Тогава се изгражда крепостната стена, след няколко преустройства на терена се построява основната сграда, отговаряща напълно на понятието „Принципия“.

В началото на VII в., при управлението на император Ираклий и последните славяно-аварски нападения, крепостта е унищожена и близо два века обитанието и е прекъснато. „Откриването на старобългарски апликации и основите на юртообразно жилище, както и няколко монети от X в., дават основание да предполагаме, че при войните на цар Симеон срещу Византия тук е бил разположен български военен гарнизон“, казва Кънев. През XI в. върху терена се намира некропол, а населението живяло долу край Арда.

Последният период на функциониране на крепостта може да се свърже с войните на император Алексий Комнин срещу норманите през XII в. От този период са открити предреформени билонови монети, изключително редки и с високо качество на запазеност.

Животът на Балък дере спира в първата половина на XIII в. Близо хиляда години тук с малки прекъсвания има активен живот, съхранен в културните пластове. „Разкриването им иска търпение, финансова и логистична помощ“, посочва Ивайло Кънев. Той благодари на община Ивайловград и на кмета Диана Овчарова за оказаната подкрепа за проучването.

Снимки – НИМ София

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Околийски, управляващ офиса на СЗО в България

Доц. Околийски: Пандемичната умора води до неспазване на мерките

Броят на случаите на Covid-19 в света се е увеличил през миналата седмица с над 2,8 милиона души, което е най-големият ръст от началото на пандемията, показват данни на Световната здравна организация. 2569 нови случая на Covid-19 са регистрирани у нас през изминалото денонощие. Това е най-голямата бройка установени случаи на заболяването на..

публикувано на 28.10.20 в 12:07

Просвещението е повече от образование

Кому са нужни будителите във време, в което всички са грамотни, образовани и квалифицирани като работна ръка? И вероятно за да отговорим на въпроса, трябва да вникнем в разликата между образованост и просветеност – на това навежда разговорът с философа Тодор Тодоров. " Просвещение е мръсна дума в съвременния свят. Свикнали сме с клишето, че просвещението..

публикувано на 28.10.20 в 11:34
Д-р Пламен Димитров

Д-р Пл. Димитров: Има ясни индикации за масова и отричана колективна невроза

Как от екзистенциалната тревожност – страховете за здравето и живота – в най-бедната и корумпирана страна в ЕС, според всички статистики, може да се пробуди подсъзнателно търсене на нови герои, спасители и будители.   Социалният психолог д-р Пламен Димитров коментира темата в "Нашият ден": " В момента целият свят съпреживява една засилена екзистенциална..

публикувано на 28.10.20 в 09:57
Доц. д-р Анелия Касабова

„Европейският Левиатан“ и наследството на следвоенната медицина

"Болестите, са онова, които границите и националните държави не са могли да спрат. “Нито Желязната завеса, нито националните граници са могли да спрат разпространението на епидемиите. Необходими са били обединени усилия за тяхното овладяване“, разказва българският учен доц. д-р Анелия Касабова.  Не се случва често български учен, още повече с хуманитарна..

публикувано на 28.10.20 в 09:52

Бюджет 2021 – антипандемичен или фискално безумие

За силните страни на Бюджет 2021 и за рисковете, които носи моментното разпределение на парите на държавата. Дали е лошо да се харчи повече през следващата година, и как ще се отрази на бизнес средите предложението за повишаване на минималния доход на българите. Проектобюджетът за 2021 г. се разглежда днес в Националния съвет за тристранно сътрудничество,..

обновено на 27.10.20 в 14:41