Английски, ама не съвсем

Дотам я докарахме, че без да поназнайваме английски не можем да разберем какво си говорят децата ни. Няма да сме пълноценни читатели и на така наречените „лайфстайл“ издания, което не е особена загуба. Факт е, че думи, съчетания, изрази и дори междуметия от езика на глобално общуващото човечество се вливат непрекъснато в речта ни. Опитът учи, че много от тях също така бързо ще се „оттекат“ и само някои ще се настанят трайно. Въпросът е доколко новите заемки се приспособяват към българската граматика. Това проследява в свои изследвания Божил Христов, гл.ас. в Софийския университет.

Оказва се, че глаголът, дори когато е взет от чуждия език, задължително се сдобива с типичните за нашите глаголи родни и заети представки, наставки и окончания – принтираме, чекираме, постваме, лайкваме, изкрейзваме и т.н. По-иначе стоят нещата със съществителните и прилагателните. Много често те остават неизменяеми, което пък създава и трудности при употребата им.

Прави впечатление и засиленото възприемане на един модел, чужд за езика ни, макар и познат от много по-стари заемки от турски като шкембе чорба, дроб сарма, тюрлюгювеч. Става дума за употребата на английски съществителни и прилагателни като предпоставени определения – спешъл поздрави, фешън джаджи, слим панталони, детокс терапия и т.н. Различното „поведение“ на новите заемки наблюдаваме дори в толкова употребяваните напоследък съчетания като ковид криза и коронавирусна инфекция.