Когато картините плачат

публикувано на 12.11.20 в 09:00

Юлия Банкова

Снимка: БНР

Юлия Банкова е терапевт. Превърнала е ателието на дядо си – скулптора Николай Шмиргела – в едно необикновено арттерапевтично пространство, в което работи с деца и възрастни, като съчетава различни методи, между които Гещалт терапия и Експресивната арттерапия. Рисува с пръсти, без да е професионален художник, може би по-скоро като особен израз на родовата памет и наследство. Картините ѝ са съпътствани от слова, които тя нарича „ключове към фините нива на човешката същност“. Автор е на книгите „Многоточия“ и „Откровения“.

Благотворителната изложба „Когато картините плачат“ е в полза на дейността на Фондация „Света на Мария“, която подпомага хора с интелектуални затруднения.

Заглавието на изложбата "Когато картините плачат" не е случайно... Юлия споделя, че по време на карантината не спряла да подкрепя клиентите си, защото тогава, както и сега, е особено наложително да се говори. И тогава не спира да рисува. Но… картините заплакват. „Това е странен, много тежък процес на създаване, в който през мен минаваше цялата болка и страх , която полето на обществото излъчваше, а платното го поемаше и пръстите ми го оформяха като абстрактен образ. Образ на нашата тревога, неизказаност, незнание, несправяне и недоумение, както и силата и вътрешния ни потенциал, който е и единственият ресурс, с който ако се свържем, ще минем през всяко изпитание.“

С настоящата си благотворителна изложба Юлия подкрепя каузата на Фондация „Светът на Мария“, така че хората с интелектуални затруднения да имам възможността да се чувстват пълноценни и полезни. Както тя самата подчертава, “преминаваме през много сложен житейски етап и често губим връзка с реалността и собствените си устои. Но когато подаваме ръка някому, неусетно се свързваме с най-ценното – човечността. В подкрепата оставаме заземени, което ни помага да подредим приоритетите си дори в ситуация като днешната, а това означава. че осъзнато бихме могли да се свържем с потенциала на живота ни, а не с другата му крайност – отрицанието и страха. Хората с интелектуални затруднения не искат много – само възможност да бъдат в живота, с което ни дават големия урок, да оценяваме всеки един момент „тук и сега“.

В Ателието, по време на събитието, ще се разпродава благотворително и книгата „Когато картините плачат“, която съдържа текстове от малките видеа, които Юлия излъчва по време на карантината. В предговора на към книгата Юлия споделя: „Covid, освен всичко останало се превърна в „символ“ на кризата на много и различни нива. В практиката си на терапевт се докоснах до страховете и паниката, до гнева и невъзможността да се упражнява контрол върху ситуацията. Наблюдавах ескалиращото напрежение в семейната система, пропукването на партньорските отношения, драстичното нарушаване на връзката между родители и деца. Всъщност, ако ние не сме във връзка със себе си, трудно можем да осмислим как да преминем през каквато и да било криза, различна от вирус. Ако атмосферата в дома не предполага диалог, равнопоставеност, топлина и уют, тогава къде бихме могли да се чувстваме защитени до степен да имаме трезва преценка за токсичността, нахлуваща отвън. Как се справяме в моменти на криза с емоциите си, което е и огромен урок за децата ни.

Какъв пример им даваме как да посрещат трудности, защото всичко, което се случва в момента, е и нашето общо бъдеще. Темите са различни, защото и „маските на кризата“ се оказаха изненадващо много. Думите идваха от сърцето ми, защото съм и майка, и съпруга. Терапевт. Не съм съветник или гуру, а човек, който ежедневно резонира с болката на малки и големи, както и с тревогите в семейството ми. Позволих си да запазя обръщението в началото на всяка тема, защото в работата ми по време на извънредното положение установих колко важно е за всеки да бъде подкрепен с нещо малко. За да усети, че са забелязани тревогата и нуждата му от най-простичък човешки контакт, в който се случват и чудесата на осмислянето, успокоението и мъдростта.“