Ясен Григоров, един човек с тяло

Можем ли да се припознаем в тази „малка книжка“? На гърба ѝ ни казват, че ще ни „спипа натясно“, че ще ни „разбере, утеши“. Нас и повечето ни демони... Заглавието е неологизъм – „Телогинариум“. Форматът е като на тефтерче с твърди корици, такова от миналото, когато пишехме там някакви лични неща между задачите за деня и седмицата... Вътре има рисунки и притчи, които започват с „Един човек...“, който в епилога среща „друг човек“. Но преди това са алегориите, фантазмите, историите в този „физиолог“, в този „бестиарий“ на човешкото тяло... Магична книга, която ни вкарва навътре в нас, намига ни сред сериозните неща, за които разказва, развихря ни въображението и ни предизвиква с фигурите на Ясен Григоров – художник и автор на това книжно съкровище.

Ето какво казва в предговора на книгата Марин Бодаков: „Бях някъде на 40, когато осъзнах, че имам тяло. Още не знаех, че имам правото това тяло да е уязвимо, неопределено, безгранично. Камо ли, че имам правото да говоря открито за него. Сега в хода на деня забравям болките, поне физическите болки, с които се будя. Имам повече тяло, отколкото бих искал. Някога бях писал, че нарастват необитаемите му части. После наистина се случи. Сега – като на героя от началото на тази жестока книга – паник атаките излизат от мен като глави. В същото време се усещам уморен и отвратен, тежък и ненужен. И почти няма с кого да го споделя. Скоро ще стана на 50. Вече знам, че тялото ми е неологизъм. Телогинариум. Че съм игра на думи. Че от мен пробива нещо чудовищно, нещо немъжко, нещо въображаемо. Че може и да не знача нищо. Че се появявам и изчезвам, без да искам. Вече знам, че съм Човек.“ 

Чуйте Ясен Григоров.