Доказана е заразата с Covid-19 на хора от норки. Спешно се затварят ферми за норки в Европа, а у нас се мълчи.
Всяка година през ноември по цял свят заради кожата им се умъртвяват по особено жесток начин милиони норки само на 8 месеца. Толкова живеят норките във фермите.
До края на годината над 20 милиона норки ще бъдат избити в Европа, този път заради Covid-19.
В България функционират две ферми за норки, в по-голямата от тях до старозагорското село Маджерито се избиват над 130 000 норки годишно.
Установено е, че вирусът на Covid-19 може да се пренася от човек на животно и обратно, но и мутира така, че става по-слабо чувствителен на антитела. Според учените това създава риск разработваните ваксини срещу коронавируса да бъдат по-неефективни и дори безполезни.
Дания – най-големият световен производител на ценни кожи ще ликвидира всичките си близо 17 милиона норки в над 1000 ферми. Това е значителен финансов удар за държавата, но решението е в името на общественото здраве.
През лятото в Нидерландия доказаха, че фермите за норки са потенциални резервоари на Covid-19. Половината ферми там вече са ликвидирани, а от март 2021 г. цялата кожухарска индустрия ще бъде забранена.
Швеция, Италия, Испания, САЩ и Гърция изнесоха данни за заразени животни, а в Ирландия вече обсъждат затваряне на фермите за норки в страната.
Какво още трябва да стане, за да се забранят фермите за норки в България?
Отглеждането на диви животни в тесни клетки, далеч от естествената им среда, в условия на стрес и страдание – освен безумна жестокост е и причина за голям брой инфекциозни и заразни заболявания. А сега и за Covid-19. Фермите за кожи са безсмислена жестокост към животни, опасни са за хората и за околната среда.
Петя Алтимирска, председател на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията):
„Информацията от Дания и Холандия доказва заразяването от норки. И в момента над 270 души в Дания са заразени точно с този щам на Covid-19, за който е доказано, че първо е заразил норките, а от тях са се заразили и хората, работещи в тези ферми.“
Законопроект за забрана фермите за ценни кожи у нас е предложен през 2019 г. като в негова подкрепа през лятото на 2018 г. „Гражданска инициатива срещу добива на ценни кожи в България“ внесе 51 000 подписа в Парламента.
Петя Алтимирска казва: „Това означава, че тези, от които зависи забраната, са неспособни да оценят всички доказани вреди, които тази индустрия нанася за околната среда и биоразнообразието. Настояваме спешно този закон да се внесе в планарна зала и да се приеме незабавно. Вече трета година се опитваме да докажем колко вреди носи бизнеса с производство на ценни кожи.
Как си представяте, че се извършва надзора и контрола над заразните заболявания у нас? Дали е по-добър от този в Дания и Холандия?
Какъвто и контрол да се прави у нас в тези обекти, въпросът не е дали, а кога ще се появи Covid-19 и в българските фермиза норки.
Държавата не гарантира, че може да се справи с този риск от заразяване. Трябва да се съберат компетентните органи от всички министерства и агенции и веднъж завинаги да се сложи край на този опасен бизнес.
Оставено е на Министерството на земеделието да реши какво да се прави с тези ферми, а от министерството на здравеопазването и министерството на околната среда и водите мълчат.“
От сдружение КАЖИ написаха писмо с призив за незабавно предприемане на всички необходими действия, за прекратяване дейността на съществуващите ферми за добив на ценни кожи от норки и да бъде приета пълна забрана на този жесток за животните и изключително опасен за хората бизнес.
Писмото е до министър-председателя,
министъра на земеделието, храните и горите,
министъра на здравеопазването,
председателя на парламентарната комисия по земеделие и храни,
председателя на парламентарната комисия по околна среда и води.
Можете да подпишете писмото с искане да бъде прекратена дейността на фермите за ценни кожи в България
Ако законът за забрана на фермите за ценни кожи се приеме спешно, 2020 ще бъде последната година, в която се убиват норки на територията на България.
В навечерието на Светлите празници вратите към душите си, към музиката и дома си, отваря музикалното семейство Цанови. Повод за ефирната среща дава очарователната Кристина Цанова – оркестрант в групата на първи цигулки в Софийската филхармония. Заедно с нея в студиото са: майка ѝ Катя Цанова, оркестрант в групата на първи цигулки в Академичен..
В рубриката "Разговорът" разговаряме с Емануела Иванова – директор на платформата за доброволчество TimeHeroes. Тя сподели вдъхновяващи новини за коледните мисии и благотворителните инициативи през изминалата година. Ето какво разказа тя в ефира на „Нашият ден“: "Макар платформата да не изглежда толкова динамична отвън, извън нея се случват..
Проектът на TerraLife Solutions е вдъхновяващ пример за това как иновациите могат да дадат решения на глобални проблеми като деградацията на почвите и климатичните промени. Внедряването на подобни практики не само ще подпомогне устойчивото развитие на земеделието, но и ще подобри качеството на храната и живота в дългосрочен план. Тази статия..
Твърди се, че има старо пророчество, което гласи, че когато всички християни посрещнат Рождество Христово на една и съща дата, злото ще изчезне от света. Ние няма как да приемем това твърдение на 100 процента, но пък от друга страна звучи убедително и дава надежда. В момента около 2,6 милиарда са християните на Земята. 2,3 млрд. от тях се готвят..
Традиционно много българи избират да прекарат коледните и новогодишни празници в Гърция , а тя ги очаква с мирис на канела и цитруси. Редакторът Наталия Маева разказва в "Нашият ден" как протичат празничните дни в южната ни съседка и какви обичаи спазват гърците на Рождество и Нова година. В Гърция семействата са големи, по..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg