Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Нидерландия убиха 600 000 норки заради Covid-19

Нидерландският парламент прие забрана на фермите за норки

Петя Алтимирска, председател на сдружение КАЖИ
Снимка: Личен архив

Над 50 организации от международното движение срещу фермите за кожи призовават правителствата да затворят фермите за норки.

Всичко започва в Нидерландия на 26 април, когато вирусът SARS-CoV-2 (причиняващ Covid-19) е идентифициран у животни в две ферми за норки в Холандия. На 19-и май първи работник във ферма за норки прихваща Covid-19, на 28-ми май започва задължително тестване във всички ферми за норки в страната. На 3-ти юни правителството решава, че животните в инфектираните ферми ще бъдат принудително избити като мярка срещу риска фермите за норки да се превърнат в “резервоар за SARS-CoV-2”. Рискът е потвърден от експерти по ветеринарна медицина и инфекциозни заболявания.

Досега SARS-CoV-2 е идентифициран в 17 холандски ферми за норки. Световната здравна организация признава, че това може да са първите известни случаи на предаване на вируса от животни върху хора.

Организации за защита на животните от много страни по света призовават своите правителства за затваряне на фермите за норки като потенциални огнища за Covid-19 и други нови инфекциозни и зооносни заболявания.

В Нидерландия се отглеждат 4,5 млн. норки в 128 ферми. Там още през 2013 г. е приета Забрана на фермите за норки, но е даден гратисен период до 2024 г.

На 23 юни 2020 г. следобед Камарата на представителите на парламента на Нидерландия гласува забраната на развъждането на норки, законът забранява отглеждането на животните, а също и вноса и износа на норки. Всички ферми за норки в Нидерландия трябва да спрат функциониране до края на тази година.

Сега всички ферми за норки в страната подлежат на задължително тестване. Незаразените ферми са задължени всяка седмица да предприемат унищожаване на труповете на “естествено” умрели животни при засилени мерки за биосигурност.

Петя Алтимирска, председател на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията), които от 2 години водят кампания за забрана на добива на ценни кожи в България, коментира.

„Връзката между злоупотребата с животните и общественото здраве е ясна и доказана от учените и експертите. Дали обаче политиците ще признаят тази връзка, е друг въпрос. Всичко започна в Холандия във ферми за норки, но вече има случаи на заразени животни във ферми за норки и в Дания – в две ферми, а има и случай на заразени работници в испанска ферма за норки. Дания е най-големият европейски производител на кожи от норки с около 800 ферми за норки, а в момента там се правят проверки само на 120 от тях.

Над 600 000 норки са вече унищожени в Нидерландия.

Това са първите случаи на доказано заразяване с вируса на Covid-19 на хора от животни. До този момент не е ясно как точно са се заразили норките. Човешкият коронавирус е различен от този при животните. Но при норките е доказано, че те са заразени с човешкия щам на коронавируса.“

В България се отглеждат около 132 000 норки в две ферми. По-голямата ферма се намира до с. Маджерито, Старозагорско, и там се отглеждат 129 000 норки.

Още на 14 май във връзка с първите случаи на Covid-19 във ферми за норки в холандски ферми сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията, изпрати сигнал до министъра на здравеопазването и Националния оперативен щаб.

КАЖИ зададе над 20 въпроси на МЗ и НОЩ и експертите по биосигурност, свързани с потенциалните възможности за разпространение на коронавирус в съществуващите ферми за норки у нас, за липсващата програма за заразни заболявания при норките, както и настоява за своевременно и компетентно становище по въпросите, предават от сдружението. До този момент няма отговор или реакция по сигнала.

Въпреки това в България продължава отглеждането на хищници заради кожите им, капацитетът на фермите расте, а вече е известно, че норките са преносители и на вируса на Covid-19.

Каква е ситуацията у нас?

„Норките са много податливи на заразни заболявания. Още през 2017 г. Центърът за оценка на риска по хранителната верига – ЦОРХВ предупреждава, че фермите за норки представляват риск за общественото здраве. През февруари тази година ЦОРХВ отново дава подобно становище.

129 000 са норките, отглеждани в по-голямата ферма за норки у нас – тази до село Маджерито, Старозагорско.

Собствениците на птицекомбината „Градус“ са собственици и на тази ферма за норки, а над 20 работници от птицекомбината бяха наскоро диагностицирани с Covid -19.

Никой не е правил изследвания на биологичните отпадъци от птицекомбината.

Биологичните отпадъци от птиците в „Градус“ – пилешки глави, черва и крака – се използват за изхранване на норки.

Никой не намира за основателно да провери това потенциално огнище на Covid -19.

Все още няма приета програма за надзор на заразните заболявания при животните. Няма превенция, собствениците на фермите за норки не знаят какви стъпки трябва да предприемат, ако имат заразени животни. А и никой не ги задължава да тестват животните.

По нашия сигнал все още няма никаква реакция.“

Фермите за ценни кожи са забранени в Обединеното кралство от 2003 г. , вече са приети забрани за такива ферми в: Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Чехия, Хърватия, Северна Македония, Норвегия, Люксембург, Сърбия, Словакия, Словения. Правителството на Ирландия наскоро потвърди намерението си да приеме забрана на фермите за кожи. Такива ферми продължават да работят в други страни. Китай, Дания, Финландия и Полша са най-големите производители.

В България, Литва, Черна гора и Украйна са внесени законопроекти за забрана на фермите за ценни кожи.

У нас на 22 юни 2018 г. в парламента е внесена подписка с 51 234 подписа за забрана на фермите за ценни кожи в България. До момента този законопроект не е приет.

В целия свят над 100 милиона животни се убиват всяка година само заради кожите им.

В България работят 2 ферми за норки с капацитет над 132 000 животни годишно, очевидно няма воля за приемане на законопроект за забрана на фермите за ценни кожи у нас.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53