Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Подари книга за Коледа

Снимка: Pixabay

Както много браншове, така и книжният пострада от кризата с коронавируса, но както много други, така и хората на книгите започнаха редица инициативи, с които се опитват да подкрепят своята дейност. През пролетта Асоциация „Българска книга“ стартира инициативата „Купи 1 книга“ под надслов „За да я има книгата“. Само за няколко дни тя успя да обедини над 200 издателства и онлайн книжарници в една обща кауза – да помогне на книгата, да я съхрани като ценност и национално богатство, да гарантира нейното бъдеще.

През септември кампанията беше продължена с инициативата „Купи 1 книга. Дари я на своето училище“, като мисията беше да насърчи училищната общност да покаже своето отношение към литературата и книгите, да превърне учениците в посланици на четенето, които, споделяйки любимите си книги, да дадат своя принос към училищния живот и образователния процес. Стотици училища в цялата страна се включиха в кампанията и допринесоха за обогатяването на училищните библиотеки с нови заглавия.

Предстои третата инициатива под надслов „Купи една книга. Подари я за Коледа“.

„Книгата е много повече от материален подарък. Цените много често се дискутират, но ако ги сравним с други стоки, които могат да бъдат подарени за Коледа, всъщност това е един среден в ценовия клас подарък. Разбира се, има и по-евтини и по-скъпи книги, но това няма значение, защото е важно какво послание искаме да отправим. Има книжки, които струват по 2-3 лв., но текстът в тях е прекрасен и непреходен.“ Това споделя Виктория Бисерова, издател и един от инициаторите на кампанията.

Именно във времена като тези хората се обръщат към изкуството, защото именно то ни пренася в друг свят. Купувайки книга например, освен че се наслаждаваме на текста, по този начин подпомагаме нейното оцеляване. Виктория Бисерова споделя още:

„Особено сега, в този труден период в края на годината, аз смятам, че изкуството ни спасява, защото в началото на годината, когато беше шокът, хората бяха страшно тревожни. Не знаеха какво се случва, защо се случва и как трябва ние да реагираме като общество. Тази тревожност доведе до невъзможност хората да се съсредоточат да изгледат един филм от началото до края или да прочетат една книга, тъй като мислите им блуждаеха в тези тревожни теми. Но ние, хората, сме адаптивни и сега имаме повече време да четем книги и да гледаме филми. Надявам се ситуацията от пролетта да не се повтори, за да можем да се наслаждаваме на хубавите книги и филми, защото те ни отвеждат в други светове и много често в тях намираме решение на проблемите си. Лишени сме от това да ходим на концерти и да посещаваме изложби например, но пък от друга страна това е един добър период именно за книгата.“

Повече за четенето по време на пандемия, предстоящите книжни събития през декември и повече за кампанията „Купи 1 книга. Подари я за Коледа“ можете да чуете в звуковия файл. 
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
1989 година – на българо-турската граница

За „Възродителния процес“ и несправедливостта на националистичния конструкт

Каква е съвременната историография във връзка с „Възродителния процес“ в по-широк исторически контекст? Обширна статия на д-р Румен Петров, представена на конференция за „Възродителния процес“, а наскоро публикувана в турски сборник на тази тема, посветена на социалната травма от тези събития, прави преглед на съвременната хуманитаристика във връзка с..

публикувано на 28.01.21 в 12:50
Изглед към София

Градът – двигател на цивилизацията

Кои са работещите начини за оптимизиране на разходите на живеещите в големите населени места на България? Доколко имаме избор между възможните техни жилищни, енергийни, логистични, здравни и културни хипотези?  Димитър Събев , доктор по икономика, журналист и пътуващ човек, коментира в "Нашият ден". "Градовете, които правим и които развиваме, оставяме..

публикувано на 28.01.21 в 11:40

Разслоението и поляризацията на обществото

Защо не ни се случва общностното действие? Защо протестират едни, а други не ги подкрепят? Защо на площада се разделяме на наши и ваши? Общо взето, винаги стои дилемата – да се присъединя или да не се присъединя. И като че ли наличието на обща идея остава някъде далече в бъдещето и ние не можем да се обединим около нея. Очакваме с голяма доза недоверие...

публикувано на 28.01.21 в 12:15
Ръченица – Иван Мърквичка (1856-1938)

За кръчмите и хората

За какво са ни кръчмите – ден след протеста на собствениците на заведения – разговор с политолога проф. Евгений Дайнов в "Нашият ден" за това защо човешкото същество се нуждае от баровете, клубовете, кафенетата... "Още Аристотел е забелязал, че хората живеят на общности – не са индивидуалисти. И в каквито и ситуации да попаднат, първата им работа е да..

обновено на 28.01.21 в 10:03

Българските медии и присъствието на различните малцинства в тях

Наскоро светът отбеляза Международния ден на средствата за масова информация. От времето на Френската революция хората започнаха да наричат пресата Четвъртата власт. По-късно присъединиха към нея радиото и телевизията, а днес и интернет медиите. Но още от 18 век се очерта и основната им роля във формирането на общественото мнение. Както и на неговата..

публикувано на 28.01.21 в 08:55