Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Истории в ефира

Тоня Капсъзова: Ефирът е писане по вода, уви

Всичко вече е скорост. Въпросът е да не бъдеш повърхностен. Можеш да си бърз и умен – това предлагам на програма "Христо Ботев"

Тоня Капсъзова получава награда "Сирак Скитник" за принос в утвърждаването на регионалната тематика в програмите на БНР – 2011 г.
Снимка: Булфото

През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" прави среща с лица и гласове от програмата. 

Кой е въпросът, който ще чуете в цяла България, ако споделите, че работите в програмата? Среща със собственичката на забележителни истории Тоня Капсъзова. Тя е радиожурналист със запазена марка в радиодокументалистиката, изследовател и познавач на регионалната култура и народопсихология. Работила е в националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” и в регионалната радиостанция Видин.

Говорещият "музеен експонат" – Тоня Капсъзова

"Едно от най-важните неща е да умееш да слушаш – това се отнася както за журналиста, така и за слушателя. Историите не бих могла да ги разкажа дори и в книга – те са безкрайни... Една от магиите на програма "Христо Ботев" е тази, че навремето имаше великолепни хора, които пишеха великолепни текстове, които се поднасяха от актьори. И беше едно училище за хубав български език, за истински литературен български език. Елисавета Цочева делеше журналистите на пишещи и бърборещи...

Ефирът е писане по вода, уви... но е хубаво все пак да се записват някои неща, защото напоследък чета спомени, в които отсъства истината, присъства само истината на човека, който пише..."

Въпросът "Защо" – "В моята работа съм се мъчила да видя какво има зад направеното нещо. Когато някой или нещо е впечатляващо, да обясниш защо е такова. Мисля, че в тази дълбочина трябва да се търси."

Тоня Капсъзова вече не слуша радио

"Боя се. Айде да бъда деликатна и да кажа – страхувам се да не се разочаровам. Но има и друго, нека да бъда честна пред себе си и пред слушателите, скоро прочетох една мисъл, която много ме впечатли: "Не времето отминава, ние отминаваме". Човек остава в своето време по някакъв начин, а нещата вървят напред. Времето е едно и също, човекът е различен в различните времена. Аз съм за внимателното слушане и затова не слушам радио, защото, ако го слушам внимателно, сигурно ще ми бъде мъчно. 

Но пък и не бих казала, че няма нищо добро, нищо интересно и в днешния прочит на човека. Защото той е принуден да бъде друг – технологии, скорости... Всичко вече е скорост. Въпросът е да не бъдеш повърхностен. Можеш да си бърз и умен – това предлагам на програма "Христо Ботев". Времето е константа, а ние сме различни."

Чуйте повече в звуковия файл.

В професионалната характеристика на Тоня Капсъзова е записано началото и развитието на много знакови радиопредавания. Започва като репортер и водещ на предаванията „Радиолик”, „Срещи в сряда” и „Между обеда и вечерята”. Прави преки включвания и записва стотици човешки истории на хора с различни професии, които пеят, свирят и танцуват на националните фолклорни събори в Копривщица, Рожен и Предела. Три години води първото си авторско репортерско предаване „Пъстър хоровод” (първото предаване за народна музика на програма "Хоризонт" от 1982 г.). Документалните ѝ разкази звучат в „Земя и хора” и „Петък вечер на село” по програма „Христо Ботев”. Създава блестяща документалистика, която обогатява съдържателно и жанрово предавания като „Добър ден”, „Утро” и авторското „Изгрев” на програма „Христо Ботев”.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18