Слави Бошнаков: Да си звукорежисьор е ангажимент, концентрация и дълг

По повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" се среща с лица и гласове от програмата. 

Много е трудно звукорежисьорът да застане до водещия пред микрофона в студиото. За звукорежисьорите, без които не можем...

Главен герой е доайенът на звукорежисьорите на програма „Христо Ботев“ Слави Бошнаков.

"Героите са на друго място... Ние сме тези с лопатите и с кирките... Аз съм бил в Радиото на две земетресения. Вярно, че нашият стар хубав дом е доста добре построен, масивен и стабилен, но въпреки това пултът се тресе. Преди години имаше и съобщения за поставени бомби в сградата на радиото, които, слава богу, се оказаха неверни. Тогава на пропуска стоеше извънреден полицай, който каза: "Всеки, който се разпише, на своя отговорност, може да влезе в радиото и да работи". Та познай кой се разписа пръв – моите колеги, звукорежисьорите."

Без кого не може Радиото

"Имаше едно време един генерален директор, който искаше да прави съкращения на персонала. Аз му казах тогава: "Г-н генерален директор, не е сложно – идвате на национален празник/събота/неделя и тръгвате от едната към другата сграда. И започвате – където няма хора, значи може без тях. Където има хора, които работят – значи без тях не може". Та ако това се приеме за героизъм, добре."

Професията звукорежисьор

"Тази професия е изключително специфична. Аз действително обичам да стоя зад микрофона, а не пред. Там се чувствам силен, там се чувствам в свои води. Мисля, че повечето ми колеги го чувстват по същия начин. Тази професия учи на много неща. Тя е занаят. Навремето преди 30-ина години откриха такава специалност "Звукорежисура". От там хората излизат с много висока квалификация, но те не излизат със занаят. Защото, да кажем, идва тука млад човек, който е технически много добре. Но му липсват тия ... (щрака с пръсти) неща. Това е изключителен ангажимент, изключителна концентрация и чувство за дълг. Не помня за тези 42 години в радиото мой колега да не е дошъл на работа."

Пътят към Радиото

"Благодарение на моята майка Нина Симеоновна Бошнакова – московчанка четвърто поколение – съм израснал в Радиото. Още като дете ме впечатли атмосферата. Първо ме спечели спокойствието на хората, подредеността, чистотата, тези студиа със специално оборудване за акустика... Естествено дойде всичко – моята мечта беше тази. Аз съм от тези "хвърчащите хора" (както казва Валери Петров), които работят това, което обичат. Първите стъпки – имаше комисия, имах за наставник Сета Митрева – изключително възпитан, фин човек – от нея научих основите на работата. Да, както каза и колегата Антонина Кирякова, много е важно младите хора, които идват, да знаят, че тука заплащането не е голямо. Наистина тези хора са тук, затова че обичат работата си – не като клише..."

Чуйте повече в звуковия файл.