Технологиите, климатичните промени, повикът за устойчивост и не на последно място влошеното здраве – това са ключовите фактори, които променят онова което ще се озове в чинията ни съвсем скоро.
До неотдавна добиването на тъй нареченото "месо от епруветка" или lab-grown meat струваше 250 000 евро, а вече се постига на цена от 8 евро за кюфте. През декември „пилешки хапки“, лабораторно произведени в САЩ, получиха одобрение от Сингапурската агенция по храните и ще се предлагат на пазара.
У нас голяма верига хипермаркети вече предлага растителен заместител на месото и планира в съвсем скоро време собствена марка продукти, заместващи пилешко и телешко месо.
Ентомофагията, иначе казано консумирането на насекоми, също набира скорост. Под една или друга форма брашно от насекоми вече присъства в храната на животните.
До 2028 г. се очаква да навлезе и персонализираната храна, която се базира на разчитането на генома и цели да отговори на специфичните нужди на всеки един от нас.
Ако всичко това ви се струва безпрецедентно и плашещо, спомнете си, че преди Великите географски открития европеецът не е познавал доматите, картофите, боба, царевицата, тютюна и ред други храни. Когато акостира в Европа, доматът, е бил посрещнат с подозрение, смятан е за отровен и се е отглеждал като декоративно растение.
Истината е, че светът на храната винаги се е променял, а днес технологиите играят ролята на Колумбовия обмен, който ускорява пътя на дадени храни от научните лаборатории до рафтовете на супермаркетите.
За бъдещето на храната и алтернативните източници за набавяне на протеини, разговор с Тина Пенева, антрополог по образование, анализатор и консултант в хранително-вкусовата индустрия и с Добрина Марчева, мениджър по качеството към голяма магазинна верига.
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България...
Алиолувата къща в Казанлък е паметник на културата и своеобразен културен център, в който сега, в разгара на лятото, текат театрални репетиции. Тя е построена в средата на 19 век от български майстори за богат турски бей, а днес се приема, че Алиолувата къща е една от най-интересните къщи в града и е обявена за паметник на културата с местно значение...
"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да..
С думите на инж. Петър Сапунджиев, инженер по електроника, започваме втория епизод за Антарктида на Радиоенциклопедия, в който ще разкажем повече за базата ни на остров Ливингстън. Инж. Сапунджиев се запознава по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на..
На 2-ри август във Варна е първият концерт от лятното турне на Б.Т.Р. Той е в Летния театър, а музикантите ще зарадват феновете си с най-доброто от..
Днес често говорим за любовта – споделяме крилати фрази в социалното пространство за това как тя е в основата на всичко, как ще ни спаси, укоряваме се..
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Пламена Янкова , ръководител на театрална формация "Феникс". Тя разказа за прераждането на формацията и за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
