Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Децата се научиха да съчетават по няколко дейности

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Необичайната ситуация, в която се озовахме преди близо година, неизбежно рефлектира върху психиката ни. Психолозите отчитат повишена тревожност и засилени страхове, включително при децата. От друга страна, новият начин на обучение от разстояние и ограничените възможности за общуване и забавление развиха у тях способност бързо да „превключват“ вниманието си от една дейност към друга много по-рано от обичайната възраст, смята психоложката Венета Младенова, която има и значителен опит като училищен психолог. Това би могло да е от полза за обучението им, стига учителите да съумеят да насочат процеса. 

Децата се научиха да ползват информационния поток не само за развлечения, но и за образоване, което е добре. В същото време традиционните нагласи и в образователните среди, и в обществото подлагат училището на огромен натиск, придържайки се към схващането, че то трябва да даде на учениците от различните класове строго определен обем от знания, въпреки прокламираните намерения за приоритет на уменията и компетентността като цел на образованието. 

Адаптирането към новите условия на учене е трудно и за родителите, които не всякога разбират, че не обемът от информация е важен, а способността да се намери и извлече най-важното. Интересно е наблюдението на психоложката върху поведението на тийнейджърите, които в извънредната ситуация от предизвикващи света се оказаха в ролята на предизвикани от света и получиха шанса да оценят живота, грижейки се да опазят здравето на възрастните си близки. 

Непрекъснатото пребиваване на едно място от деца и родители обаче носи допълнителни рискове. Когато младият човек се чувства непрекъснато контролиран, той се научава да „лъже“, имитирайки дейност. Важно е да се намери мярката и вместо да следи детето или да се опитва да бъде учител родителят може да разговаря с него за наученото и преживяното. Още за плюсовете и минусите на извънредната ситуация за отношенията между деца и родители и за развитието на младите чуйте в разговора с психоложката Венета Младенова, в рубриката „Всичко за образованието“.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

SOS Детски селища България с проект в „Global Giving“

От 10 години насам 2000 деца всяка година биват изоставяни в институции. Тази тенденция се засилва и става още по-тревожна на фона на Covid пандемията и кризата, в която изпада дребният семеен бизнес. Оказа се, че средствата, отпуснати от държавата, са крайно недостатъчни, макар и да са оптималното, което тя може да си позволи.  В помощ на семействата..

публикувано на 13.04.21 в 17:03

Отворена наука и споделено знание – как се справя България

Какво е отворена наука и споделеното знание? В определението за “отворена наука“ се казва, че е обобщаващо понятие за движението, което цели научните достижения и резултати да бъдат достъпни за всички любознателни хора и професионалисти.  Обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на..

публикувано на 13.04.21 в 15:30

Еврика! Успешни българи: Виктор Гичев

За себе си Виктор Гичев казва, че обича да върши работата на 100%, а когато се налага – и на повече. Известен е с любовта и успехите си в ски спорта, но заедно с това е и един от най-новите и успешни млади фермери – животновъди. Заедно с брат си Светозар построяват ферма в планинското село Боерица, община Ихтиман, която приема първите животни през..

публикувано на 12.04.21 в 17:05
доц. д-р Камен Козарев

От обсерваторията в Хасково до Кеймбридж – пътят на един български астрофизик

Доц. д-р Камен Козарев е български астрофизик. Той получава бакалавърска степен по астрофизика през 2005 г. от университета Уилямс Колидж в Масачузетс, САЩ. Получава магистърска степен през 2009 г. и докторантска през 2013 г. по астрономия от Бостънския университет в Бостън, Масачузетс, САЩ. Специализира 6 години в Центъра по астрофизика..

публикувано на 12.04.21 в 12:13
Храни на борда на космическата совалка, сервирани на поднос

Космическо меню – технология и съдържание

Освен с двамата си космонавти – Георги Иванов и Александър Александров – и многото научни изследвания, България се включва в изследването на Космоса и с разработката на космически храни. Ние сме третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да ги произвежда. С какво са по-различни те от храните, които ядем? Все още ли..

публикувано на 12.04.21 в 11:30