Андрей Янев – „От градините на императора“

Код „Градини“ или още нещо за културните преходи на човешката цивилизация по време на криза. Гетсиманската градина, Висящите градини на Семирамида, райските градини, тайните градини... местата за вечен покой, които също са градини. Какво са оставили древните чрез градините, за да знаят потомците, а и съвременниците, които разчитат тези кодове, как могат да преминат в период на криза и да съхранят душата на света. Да съхранят посланията на изкуството и културата. 

Проф. Аксиния Джурова, която е куратор на изложбата на Андрей Янев „От градините на императора“ в галерия „Контраст“, разказва за културните символи в Градините на изкуството и разчитането им днес.

"През 2019 г. художникът, певец и съвременен философ Андрей Янев участва в Осмото биенале на изкуството в Пекин с картината „От един прозорец“, смайваща за акварелната техника със своите размери (140 х 125 см) дори за китайците. За нашите любители на изкуството обаче, които познават естетските акварели на художника, уловили тишината на времето, от изложбите му, посветени на Света гора, недостижимия хоризонт и морето, този избор не е случаен.

През месец февруари 2020 г., в разгара на коронавирусната епидемия в Китай, Андрей Янев получава отново покана от организаторите и екипа на Биеналето за участие в Интернет-конкурс-изложба с впечатляващото заглавие „Любовта може да победи вирус“.

Какво е отнесъл Андрей при посещението си в Китай през 2019 г. от градините на императора в Забранения град и северните езера, за да направи серията акварели, посветени на Китай и специално забележителната творба „Влюбени лотоси“, картина, която се показва сега за първи път в изложбата в Галерия „Контраст“ и избрана от 240 участници от цял свят, след прецизна селекция от кураторския екип, измежду 36 творби, отразяващи най-добре темата.

Защо това крехко, цъфтящо за кратко време цвете – лотосът, е акцентът в изложбата, при многообразието от цветя в Градините на императора?
Както е добре известно, в Китай, още до разпространението на будизма, лотосът се е възприемал като свещено растение. От цветовете му се раждат боговете и изключителните хора на света. То се е свързвало със съзидателната сила, с мястото, където се създава животът. И оттук, с плодородието, безсмъртието, възкресението за вечен живот и духовна чистота. Появата на лотоса се е считала и като предвестие за рождеството на Буда, т.е. на Благовещението. И не само това – в изкуството на Изтока, в западното небе, символизиращо Рая, е имало езеро, където са растели лотосите, като всеки от тях се е съотнасял с душата на умрелия.

В будизма, с появата на лотоса се свързва и началото на новата космическа ера. Какво иска да каже Андрей Янев с тази изложба в травматичното време, в което живеем днес? В картините му, наред с лилиите, жасмина и ружата се акцентира именно върху лотоса. И не само това. Акварелите му, облени в светоносни цветове, напомнят за египетската космогония, при която лъчите на слънцето, осветило земята, пребивавала преди това в мрак, излизат от разцъфналия лотосов цвят? Дали художникът не ни напомня за крехкостта на човешкия път, подобен на лотоса?

Каквито и мисли, и инвенции да са породили тези картини – изящни, съзерцателни, облени в светлина, те са като съживителен въздух, който може да ни помогне да уловим краткотрайния миг, в който на хората се разкрива Истината за живота, защото е толкова лесно да изпуснем мига, в който „Любовта побеждава вируса…“

Ето какво сподели Андрей Янев в "Нашият ден":

"Радвам се, че съм част от Градините на императора. Дано да мога да ви поведа в този мой пресъздаден свят на градините. Градините са оазиси на красота и изящност, светлота и автентичност и те запазват и съхраняват духовността на времето, философията на етическите категории. И когато човек се потопи в техния свят, започва да чувства себе си различно. 

Лотосът е едно от свещените цветя не само за будистите, Китай, Египет и изобщо в древността. Това цвете символизира чистотата на ума, духа и тялото. Много строга символика има в лотоса, която се използва и преди познатите ни исторически времена. Сега ние ги разгадаваме и се опитваме да ги направим част от нашето ежедневие, да правим философски изводи – или по-скоро да мъдруваме... Но все пак човек не може да не се замисли за кодовете, които Господ ни изпраща и ни кара да бъдем част от Сътворението на света и постоянния разговор с Него. 

Да не забравяме, че лотосът е и цветето на любовта, на младостта и обновлението. То расте в една много кална вода..."

Чуйте повече в звуковия файл.