Има едно красиво кътче на България – красиво като рай, но обезлюдено като пустиня. Села, в които почти няма хора. Училища с празни дупки вместо прозорци. Това е българският Северозапад.
Една политическа партия, месец преди изборите, повдигна въпроса за съживяването на Северозапада. Как може да стане това и не е ли вече прекалено късно?
“Резиденция Баба“ е едни проект, в който млади хора живеят и помагат на възрастните жители на обезлюдяващи се села. Тя свързва младите градски хора и възрастните в селата чрез краткосрочни акции и едномесечни резиденции. Програмата е една от сбъднатите мечти на сдружение “Фабрика за идеи“.
Повече за инициативата разказва в “Нашият ден“ Янина Танева, създател на “Резиденция Баба".
“Проблемите в българския Северозапад са хронични. Те са показателни не само за Северозапада. За съжаление България е с един от най-тежките демографски показатели не само за Европа, но и в света.“
“Обезлюдяването е било ясно още в национални стратегии, които сме чели преди 20 г. Още тогава в тези експертни хартии, наричам ги така, защото те никога не са се превърнали в мерки, е написано, че трябва да има стратегия, за да се смекчат ясните тенденции на обезлюдяване. За съжаление това никога не се превърна в политика, напротив политиките все повече и все по-драматично централизираха в последните десетилетие живота ни.“
“Обезлюдяването на българското села започва още с индустриализацията. Не можем да обвиним просто последните години. Това е един дълъг процес, но имайки предвид, че е дълъг политиците трябваше да застанат с компенсаторни механизми.“
“Точно това се опитваме да направим в нашата програма “Резиденция Баба“. Един мост за тези млади хора, които имат в сърцето си селото. Идеята за селото, за достъпа до природа, чистотата на отношенията. Тези неща изследваме в нашата програма и каним млади професионалисти от цялата страна, миналата година дори от чужбина, за да живеят в български села. Последните четири години работим приоритетно в българския Северозапад.“
“В момента разработваме платформа, която позволява дългосрочно, целогодишно да продължава този обмен. Тъй като в момента програмата е за един или два месеца в годината. В които младите хора живеят в селата. Всички ние си мислим, че можем да сме много полезни, защото сме млади и защото имаме физическа сила евентуално. Само че много повече младите могат да вземат от възрастните, с които живеят. Защото те са доста по-жилави от нас. Не са прекарали десетилетия на компютъра.“
“В последната година има една тенденция за заживяване в селата, за търсене на ново качество на живот. За да се случи това, дори и работата не е пречка, пречка е образованието на децата ни. Аз съм в тази графа, семейства, които биха искали да живеят извън града. Ето за моето дете няма място в държавна градина. Защо тогава не мислим за една децентрализация, за качествени иновативни места за образование извън икономическите центрове.“
“Резиденция Баба“ прави опит за отваряне на селско училище
“Миналата година работихме в село Делейна, близо до Видин на границата със Сърбия и Румъния. Работихме с 11 артисти, т.е. хора от различни артистични дисциплини – фотографи, режисьори, драматурзи, които живяха в селото. Те нямаха предварителен план какво точно ще се случи. Нашата цел е винаги, когато каним професионалисти в едно село, да ги насочим към това първо да слушат, да не отиват с готов план. Слушайки болката на хората винаги се стигаше до училището. И това е във всяко едно село, в което сме работили. Ние работим вече в над 20 села.“, казва тя и пояснява:
“Това, което направихме беше да напълним училището с нов живот. Заедно с местните хора го изчистихме. То не беше отваряно 16 г. Хора, които не са влизали в училището от 50 г., когато са били ученици, седяха на чиновете и по някакъв начин отново се свързаха с идеята, че може да има училище там.“
Една от най-активните участнички на програмите и инициативите на “Резиденция Баба“ в българския Северозапад е 88-годишната Василка Тодорова от село Синаговци, област Видин.
Тя е член и организатор на т.нар. “Задруга на бабите“ в селото:
“Заради пандемията читалището не беше отворено всекидневно. Секретарката идваше два пъти в седмицата. Ние решихме да се събираме вкъщи. Четири жени сме, които сме се включили в изпълнение на задачата, която ни постави “Резиденция Баба“. Аз например освен, че плета чорапи на една кука съм изплела много други неща – покривки, салфетки и други. Част от тях съм раздала.“
Какво ще върне живота в селото
“Хората напускат, защото преди имаше работа тук. Имаше шивашки цех, в който се бяха включили повече от 30 жени. Поддържам връзка с хората от Резиденция “Баба“, обикнала съм ги като мои дъщери, като част от семейството.“
Задругите на бабите от различни села се включиха и в изработка на мартенички.
Разговорите можете да чуете от звуковия файл.
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея. "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..
В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...
Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..
Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
Днес ще бъде връчена престижната награда "Рицар на книгата". Асоциация "Българска книга" организира церемонията всяка година на Световния ден на книгата и..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg