Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отбелязваме 143 години от Освобождението

| обновено на 03.03.21 в 12:13
5
Снимка: БГНЕС

На 3 март отбелязваме 143 години от Освобождението на България от османската власт. На празничния ден се прекланяме пред паметта на загиналите в борбата ни за свобода.

За първи път през 1888 г., десет години след предварителното подписване на Санстефанския мирен договор, се отбелязва този ден като ден на Освобождението.

През определени периоди от новата история на България 3 март има особено тълкуване. Той е винаги в сърцето на хората, но на официално ниво преминава в различни церемонии и символи на отдаване на почест. Докато достигнем до 5 март 1990 г., когато е обявен за Национален празник.

На днешния ден панихида и молебен за празника беше отслужена в храм-паметник “Св. Александър Невски“ в София.

В столицата се състоя и церемония по издигане на националното знаме пред паметника на Незнайния войн. Вечерта на площад „Народно събрание“ ще има тържествената заря-проверка.

Храм-паметник  „Свети Александър Невски“

В “Нашият ден“ репортерът на БНР Александър Райчев разговаря на знакови места в София с граждани и специалисти за значението на празника. 

“Честит празник на всички българи! На всички онези, които искат мир и любов, не искат агресия и злоба. “, каза Георги Баев пред храм-паметника “Св. Александър Невски“.


Пред Гробница на княз Александър I Батенберг историкът Димитър Пиронков разказа за личността на княза и историята на паметника.



“Честит празник, пазете и обичайте историята и героите, които са загинали за нашата свобода. Сдружение “Хайдути“ има много съмишленици във всеки един град. Които празнуват по райони и на всеки празник поднасяме венци и цветя на нашите идоли. “, поздрави Даниел Карабельов от сдружение “Хайдути“ пред Паметника на Иван Вазов в столицата.


Даниела Дойчева, начална учителка от столичното 138-о училище “Проф. Васил Златарски“ коментира в “Нашият ден“ какво даваме чрез изучаването на днешната знакова дата на децата:

“3 март е ден, който трябва да се помни, който трябва да бъде дълбоко запаметен, вплетен в цялостния морален облик на днешния човек. Ние продължаваме образованието и възпитанието, което дават семействата на нашите деца. В момента преподавам на първи клас. В деня, в който се видяхме, първото нещо, което решихме и направихме заедно, беше да отбележим Деня на независимостта - 22 септември. А първата песен, която научихме беше “Хубава си моя горо“. С това започнаха нашите бавни стъпки към образоването на нашите деца в миналото. Така стигнахме до 3 март, дата, която е абсолютно задължителна, да бъде коментирана по всяко време през всички предмети.“

“Всичко, което се казва на учениците, трябва да е с дела. Историята поднасяме по-скоро като една приказка от вълшебните, в които доброто побеждава злото. Духът на българина трябва да бъде подчертаван във всяко едно нещо.“

Тържествената церемония на връх Шипка беше отменена от домакина  - Община Габрово, заради опасността от разпространение на коронавируса. Въпреки това българи от различни краища на страната се изкачат до Паметника на Свободата.

Зам.-директорът на Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа“ Мая Миланова разказа в “Нашият ден“ за обстановката там:

“Времето на връх Шипка е чудесно. Сутринта имаше бурен вятър, който вече утихва. Стотици българи изкачват върха със знамена, трибагреници. Има много деца и възрастни хора, семейства. Обстановката е празнична въпреки пандемията и въпреки това, че официалната част на честванията беше отменена.“

“Това, което на мен ми се иска да кажа, е, че Шипка е сакрално място за всеки българин. Шипка през тези 143 г. е останала отвъд всякаква политика и партии. И за българина тя седи високо, не само като географски, но и като исторически връх. Много ми се иска да вярвам, че тя ще послужи за нашето обединение.“

“Именно тук на Шипка българските опълченци доказаха, че ние българите сме достойни за нашата свобода. Шипка е първата победа на българските опълченци, които впоследствие формират ядрото на младата българска армия.“


Най-голямото село на Северозападна България - Селановци чества днешния ден със специална празнична програма.

Тя започна в 10,00 часа с издигане на българския флаг. Бяха поднесени венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните от институциите и организациите в селото.


За първи път в историята Ниагарския водопад ще бъде осветен с цветовете на българския трибагреник. Инициативата едно от най-красивите природни места в света да грейне в бяло, зелено и червено е единствена по рода си до днес и ознаменува и друг важен юбилей – навършването на 55 г. дипломатически отношения между България и Канада.

По случай Националния празник на България, 3 март, извънредният и пълномощен посланик, нейно превъзходителство Светлана Стойчева-Етрополски се обърна към българската общност:

“Приемете моите най-сърдечни поздравления по случай Националния празник на Република България 3 март. Днес честваме Освобождението на България и всички се чувстваме особено горди като българи. Подвизите на героите, пожертвали свободата си за свободата на България и предаността на предците ни към родината, са примерът и мерилото за обичта ни към нея и нас. Това е паметен ден на преклонение към героизма и себеотрицанието на онези светли личности, отредили на страната ни равноправно и достойно място в Европа. 3 март освен Национален празник на нашата страна е и ярък символ на българския дух, на общата воля за свобода и обединение, които демонстрирани неведнъж през хилядолетната история на родината, ни дават самочувствие да гледаме с оптимизъм бъдещето.“


Днешният ден ни отвежда и в град Бяла, Русенско, където си спомняме за руската баронеса  Юлия Петровна Вревска.

Когато говорим за Освобождението на България и най-вече за Руско-турската война,  винаги нашето внимание е приковано в героите – войници, генерали, опълченци...Често забравяме за онези тихи участници във военните действие – лекарите, медицинските сестри, монасите и други.

Един от тези тихи „ангели на милосърдието“ е руската баронеса Юлия Петровна Вревска.

Тя е сред често забравяните герои сред спомените от бойното поле.

При обявяването на войната баронеса Вревска продава свой имот и с парите набира доброволчески отряд от 22 медицински сестри и лекари.

През април 1877 г. пристигат в Кишинев в действащата армия, по-късно този отряд е дислоциран в с. Бяла, Русенско, в тогавашната военно-полева болница.

През зимата на 1878 година баронесата заболява от петнист тиф и умира в Бяла, където е погребана.

Интервю с кмета на гр. Бяла, Русенско – Димитър Славов – за спомените на Юлия Вревска и за бъдещия музей на нейно име можете да чуете от звуковия файл.

Репортажите, разговорите и преките включвания можете да чуете от звуковите файлове.

Снимки от Канада – Ива Беличка



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53