Спомен за Косьо Марков

Отиде си музикантът, основател на „Тангра“ и вдъхновител за поколения фенове на рока Константин (Косьо) Марков.

За него разказва в “Нашият ден“ дългогодишният му приятел Кирил Гълчанов:

“Първите ни среща са към края на 70-те години, когато “Тангра“ формираха първата формация, в която ги познаваме всичките – Чочо Владовски като вокалист, аз тогава не бях достатъчно голям, за да съм част от сериозните хора, които се занимаваха с “Тангра“, но помагах, защото човекът, който правеше саунда на групата, живееше в нашия блок. После всички заедно – Косьо, Вили Кавалджиев – пред нашия блок дялкахме дървената част на колоните. За щастие бяха пълни копия на добрите тонколони.“

“Така се започваше, тогава нямаше в България представителни магазини на големите марки. Всичко се правеше с компоненти, влизайки почти по втория начин в България и с много труд, интерес, умения се получаваше.“

“Приятелството си беше от самото начало. Защото, когато нещата се правят заедно, там са и шегите, и мъките, и трудностите. Аз съм доста по-млад от Косьо, в момента съм на 60 години. Имаше и една възрастова граница, която в началото беше доста показателна. Но имах възможност да бъда в първите моменти на групата, благодарение на този мой приятел и съсед, който носеше компонентите и който създаде почти цялата апаратура на групата.“

Какво обединяваше групата

“Знаете какви бяха времената, може би самото желание да бъдеш по-различен. Не само тях, всичките групи, които тогава свиреха с много големи трудности, с големи забрани и предизвикателства, често и големи предателства. Така или иначе стойностните, можещите и желаещите оцеляха.“

“Истинските личности си остават истински, Косьо беше такъв пример. “Косьо като баскитарист е уникален. В някои от записите на “Тангра“ клавишните секции ги прави той изцяло. Невероятен талант, невероятно можещ и невероятно искащ и постигащ човек.“

“За последно на живо се видяхме преди около месец. След като се завърнах и аз от чужбина през 2017 г., след 22 години в чужбина, с Косьо се срещнахме съвсем случайно. Купих къща извън София и дойдох да живея в нея. И една вечер, понеже местността е доста самотна, чух шум от кола пред входната врата. И тогава след почти 30 години раздяла се видях отново с Косьо Марков през 2017-а.“

“Ходехме си често на гости, след като установихме, че сме съседи, 100 метра един от друг. Винаги е бил страшно жизнен, с желание за работа. Сподели с мен, че някаква музика за филм пишат в Пловдив. Аз никога не съм бил много любопитен, това което той споделяше с мен, ми стигаше.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.