Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

От обсерваторията в Хасково до Кеймбридж – пътят на един български астрофизик

доц. д-р Камен Козарев
Снимка: naukamon.eu

Доц. д-р Камен Козарев е български астрофизик. Той получава бакалавърска степен по астрофизика през 2005 г. от университета Уилямс Колидж в Масачузетс, САЩ. Получава магистърска степен през 2009 г. и докторантска през 2013 г. по астрономия от Бостънския университет в Бостън, Масачузетс, САЩ.

Специализира 6 години в Центъра по астрофизика Харвард - Смитсониън в Кеймбридж, Масачузетс. От края на 2016 г. работи към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Хоноруван преподавател е в Катедрата по астрономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Научните изследвания на доц. Козарев са насочени към наблюдения с наземни и космически телескопи на слънчеви изригвания, при които се изхвърлят огромни облаци плазма и магнитно поле в междупланетното пространство. Също така, той разработва и анализира аналитични и числени модели на ускорението на заредени частици (предимно протони) до релативистични енергии в ударни вълни при големи слънчеви изригвания.

Доц. д-р Камен Козарев е главен герой в “Нашият ден“:

“Може би започнах доста отдавна, когато бях в началото на гимназиалния курс, да се интересувам от наблюдение на небесните тела. В една ученическа обсерватория в Хасково. Интересът ми се усили през 1999 г., когато беше първото слънчево затъмнение. Тогава имах възможност да участвам в една експедиция. Да заснема с професионална апаратура затъмнението и всъщност това може би предопредели моят път нататък.

Малко по малко, когато кандидатствах за университета, изпратих и снимките. Станаха доста добри, от слънчевата корона по време на затъмнението и може би това е повлияло. Разбрах, че един от професорите от университета Уилямс Колидж в Масачузетс е преследвач на затъмнения. Бил е на над 60 различни затъмнения по света. Впоследствие ходих по експедиции с него. Бяхме на наблюдение на слънчево затъмнение в Австралия 2002 г. Направих своята дипломна работа върху Слънцето с този професор. И от тогава не съм спирал да се занимавам със Слънцето и със слънчевата активност.“

Харвард- Смитсониън

Центърът по астрофизика Харвард - Смитсониън

“Това е един от най-големите институти по астрофизични изследвания. Той има много различни клонове, различни области. Може би напоследък сте чули за тази инициатива за телескопа, който беше създаден за наблюдение на черни дупки с радиовълни. Там също се занимават и доста активно с астрофизика, със слънчева физика, с наблюдения, създаване на инструменти и използването им за наблюдение на активността на слънцето в ултравиолетовата и рентгеновата област на светлината, където най-лесно се виждат тези слънчеви изригвания. Имах огромния шанс и привилегия да работя там шест години, първоначално по една стипендия, след като завърших докторантура в Бостънския университет. В центъра започнах работа още по време на докторантурата.

Това, с което се занимавах и продължавам да се занимавам, е наблюдение на ударни вълни, които се образуват при това сериозно изхвърляне на нажежена йонизирана маса, милиарди тонове в ниско планетното пространство от повърхността на Слънцето. Когато това се случи с много голяма скорост, се образуват ударни вълни, които са много интересни за мен.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изби в Швейцария

Швейцарските гозби издават бивша немотия

В тесните калдъръмени улички на Цюрих се гушат десетки кафененца и ресторантчета, но къде напира да иде любопитната ми душа на заклет „хранителен сапьор“ – да хапне фондю, разбира се. Традиционната швейцарска гозба се прави от два вида местно сирене (нещо като по-„стойностни“ кашкавали), натрито с чесън дъно на специално котле, чаша бяло вино и..

публикувано на 07.05.21 в 14:56
Томи Смит и Джон Карлос с вдигнати юмруци по време на награждаването на олимпийските игри през 1968 г.

За гените на смелостта

На Гергьовден обикновено говорим за храбростта и смелостта. В мирно време обаче, арената, на която най-ясно виждаме проявата на тези качества, е в спорта. Понякога той напомня военен сблъсък, друг път е тъкмо антипод на войната. Сигурно е, обаче, че благодарение на медиите, днес спортните състезания са се превърнали в епични спектакли, които..

публикувано на 06.05.21 в 16:25
Фермилаб

В сложния свят на елементарните частици

Какво е реалността и как разбираме, че нещо е реално? – този въпрос занимава Ричард Докинс в книгата му The Magic of Reality. Информацията, която добиваме непосредствено чрез сетивата си, безспорно е реална, пише Докинс, също и тази, до която достигаме с помощта на телескопи, микроскопи и радиовълни. Третият вариант е създаването на модели, които да..

публикувано на 06.05.21 в 08:25

Чудесата на св. Георги, видени през очите на средновековни българи отпреди 11 века

Професор Анчо Калоянов смята, че самият цар Симеон е автор на сборника с разказите за коне, битки и вълшебни изцеления. Един ден преди Гергьовден говорим за сборника „ Сказание за железния кръст“ (известно още като „Повест за железния кръст“ ) – едно от най-чудатите произведения на Средновековна България. Сборникът е компилативен цикъл от..

публикувано на 05.05.21 в 17:39

Скок в математиката – с разбиране и постепенно

От 10 години Институтът за прогресивно образование разпространява у нас системата за обучение по математика Jump math. Учителите, решили да приложат метода, са подпомогнати методически, преведени и адаптирани към нашата учебна система са учебниците и помагалата. В основата на системата е разбирането, че децата не трябва да получават „наготово“..

публикувано на 05.05.21 в 16:55