Джеймс Ливайн – диригентът, за когото музиката беше като дишането

Той беше истинска легенда още приживе. Роден на 23 юни 1943 г. в Синсинати, в семейството на баща – цигулар, майка – актриса и дядо – кантор в синагогата, Джеймс Ливайн никога не е имал съмнения относно това, в каква посока трябва да поеме животът му.

„За мен музиката е като дишането – казва в едно свое интервю музикантът. – Ако ги нямаше нотите и мелодиите, щях да се чувствам като на самотен остров. Започнах да пея, още преди да съм проговорил. Дори не бях навършил 4 години, когато тръгнах на уроци по пиано. Нямаше съмнение, че това е моята съдба. На родителите ми не им беше лесно да се чудят как да общуват с мен. Те трябваше твърдо да решат как да получа „нормално“ възпитание и да изявя своята личност. Още тогава не намирах време за игри с другите момчета. Предпочитах концерти, художествени галерии и театрални постановки...“

На 10 години Джеймс Ливайн дебютира със симфоничния оркестър на Синсинати, изпълнявайки Втория клавирен концерт на Менделсон. Три години по-късно започва да взема уроци по пиано при Рудолф Серкин в музикалното училище в Марлборо и след това – в Аспен при Розина Левин. През 1961, след завършване на престижното висше училище „Walnut Hills High School“ в Синсинати, постъпва в „Джулиард Скуул“, където учи дирижиране при Жан Морел. Три години по-късно се дипломира и е включен в проекта за американски диригенти към Симфоничния оркестър на Балтимор. През 1964-65 стажува при Джордж Сел в Кливлъндския СО и след това остава да работи като негов асистент до 1970. През тази година той дебютира и като гост-диригент с оркестъра на Филаделфия на неговата открита лятна сцена – „Robin Hood Dell“. Дебютира също и с Уелската национална опера и операта в Сан Франциско.

1971 е знаменателна година за Джеймс Ливайн. Тогава през месец юни той прави своя дебют в МЕТ с операта „Тоска“ от Пучини. Две години по-късно – сезон 1973-1974 – става диригент на оперния театър, а от 1976 започва звездният му, 40-годишен период като музикален директор на „Метрополитън“. Но макар в съзнанието на повечето меломани името на Ливайн да е свързано с Метрополитън опера, диригентският му талант не се ограничаваше само и единствено с оперния театър. 20 години от неговата звездна кариера – от 1973 до 1993 – бяха свързани с Чикагския симфоничен оркестър, от 1999 до 2004 той беше главен диригент на Мюнхенската филхармония, за чието израстване допринесе изключително много, а след това в продължение на 7 години – от 2004 до 2011 – бе музикален директор на Бостонския симфоничен оркестър – първият роден в Америка диригент, заел тази престижна позиция. Изявяваше се с Виенската и Берлинската филхармония, дирижираше на фестивалите в Байройт, Залцбург, Тангълууд и Вербие, беше чест гост на Лондонската филхармония и Щатскапеле – Дрезден.

Наричаха го „маестро на прищевките“, макар според мнозина той по-скоро да приличаше на добродушен мечок. „Ролята на диригента често се надценява“ – споделя в едно интервю от онова време пред списание „Бунте“ Джеймс Ливайн. – Когато той се появи на сцената, облечен във фрак, хората често си казват: „А-ха, това е босът“. А всъщност всички членове на оркестъра, които свирят, са важни. Това е комплексна система от отношения. Затова и понякога не ми допада много резултатът. Често той е нещо различно от онова, което композиторът е искал да изрази. Но когато доближаването до оригинала е достатъчно, аз съм доволен. Това ми се е случвало по време на 2000-те ми концерта с „Метрополитън опера“, както и тук, в Мюнхен.“.

Джеймс Ливайн не бе просто главен диригент на най-големия оперен театър в света, той бе цяла епоха в оперното изкуство. От дебюта си на сцената на МЕТ през 1971, до оттеглянето му през 2018 той е дирижирал 2552 спектакъла, много повече от всеки друг в историята на този театър. Номиниран е 37 пъти за наградите „Грами“ и ги е печелил 10 пъти. На практика Ливайн бе най-популярният американски диригент след Ленърд Бърнстейн. През 1983 списание „Тайм“ излезе с неговия лик на корицата и с огромно заглавие: „Най-добрият маестро на Америка“.

За съжаление, освен сериозните здравословни проблеми, които през последните години го принуждаваха да дирижира върху специално направена за него инвалидна количка, Джеймс Ливайн бе принуден да изпие още една горчива чаша – той стана жертва на движението „Me too“ и през 2018 бе уволнен от институцията, на която посвети повече от половината си живот. Малко след уволнението му Ливайн заведе дело срещу „Метрополитен“ и поиска обезщетение за прекъсването на договора му. На 11 януари 2021 се планираше концерт на симфоничен оркестър във Флоренция под негово диригентство, но концертът бе отменен като официалното обяснение за това бе пандемията.

За него музиката наистина беше като дишането. И когато му отнеха възможността да я прави, приключи и земният му път. Джеймс Ливайн ни напусна преди малко повече от месец и странното беше, че светът научи за неговата смърт едва на 17 март, макар Маестрото да бе починал на 9-ти. Засега все още не е изяснено защо личният му лекар е съобщил на медиите за смъртта му цяла седмица след настъпването ѝ. Но макар че си отиде огорчен и болен, Ливайн остави след себе си прекрасно наследство – огромно количество записи, които радват и ще продължават да радват всички, за които музиката е онова, което беше и за самия него: светлина, радост, съдба; мисия и смисъл на съществуванието.

Четирите часа в съботната оперна вечер (17 април от 20 часа) на програма „Христо Ботев“ ще бъдат посветени на изкуството на Джеймс Ливайн. Под негово диригентство ще звучи музика от Росини, Верди, Пучини, Бизе, Берлиоз и Гершуин. Ще ви предложим и второ действие на операта „Любовен елексир“ от Гаетано Доницети с участието на Катлин Батл, Лучано Павароти, Доун Ъпшоу, Лео Нучи, Енцо Дара и хора и оркестъра на „Метрополитън опера“. Записът е направен през 1989 в Ню Йорк и е издаден на компактдиск от фирмата „Deutsche Grammophon“.