Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Главен герой

Проф. Виолета Великова: Растенията комуникират по свой начин

| обновено на 20.04.21 в 15:34
Снимка: БГНЕС

Проф. д-р Виолета Великова е български учен, доктор на науките, професор по физиология на растенията към Института по физиология на растенията и генетика, БАН. Тя е един от българските учени, попадащи в класацията за най-влиятелни учени в света на Стандфорския университет. Проф. Великова е автор на над 100 публикации във водещи научни издания и е цитирана около 6000 пъти, заради което влиза в престижната класация.

Д-р Великова има дългогодишен опит в изучаването на фотосинтезата и изследването на биогенни летливи органични съединения, изучаване на взаимодействието между биосферата и атмосферата, първичния и вторичния метаболизъм на растенията при ограничения на околната среда, въздействие на променящите се климатични фактори и антропогенното замърсяване върху фотосинтетичната производителност. Има приноси в разбирането на механизмите на адаптация на растенията към стресовите условия и разработване на по-устойчиви растителни генотипове с повишени нива на естествени вторични метаболити, които са важна суровина за хранителната и фармацевтичната индустрия.

През 1986 г. завършва Софийския университет с магистрска степен по екология. През 1998 г. защитава докторска степен по физиология на растенията. Има многобройни публикации в български и чуждестранни научни списания.

По случай Деня на народните будители 2020 г. е удостоена с награда за съществен индивидуален принос за оформяне на H-индекса на БАННосител е на ротарианското отличие на името на академик Методий Попов за високи научни постижения в областта на растителната биология.

Проф. Виолета Великова е главен герой в “Нашият ден“.

Страстта към биологията

“Имах приятелка в детските си години, чиито родители бяха лекари. И оттогава се роди моята любов към биологията. Винаги съм обичала този предмет. Завърших Биологическия факултет на Софийски университет. След години направих докторантура в Института, в който работя в момента. И като всеки млад човек, който защити, търси възможност за специализации след това. Имах шанска да спечеля Натовска стипендия и отидох в Италия при един от най-известните и може да се каже пионер в областта биогенния изопрен – Франческо Лорети.“

Интереси в областта на физиология на растенията

“Не бих казала, че това е случайност. С моята приятелка имахме възможност да разглеждаме медицинските учебници и там имаше едни доста страшни снимки за мен на болни хора. И всъщност това е нещо, което създаде една преграда у мен, затова не се ориентирах и към зоологията.

Растенията също са живи организми и това, че те нямат кръв, това, което виждаме, когато човек се нарани, или поне не разбираме езика им, не ги прави нечувствителни. Напротив, те имат чувства. Има и такива изследвания.

Един от начините, по който те комуникират по между си и с околната среда, това са т.нар. "летливи органични съединения", към които принадлежи и изопренът, те контактуват по между си в случай на някаква заплаха – дали насекомо, или пък има засушаване – някакъв стресов фактор, те отделят тези вещества и така комуникират.“

Още по темата можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Милена Ташкова: Човек трябва да опознае емоциите си, за да ги контролира

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична  работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..

публикувано на 28.03.24 в 14:30
„В лабораторията на художника“ от Александър Божинов

Историята като шарж

Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...

публикувано на 28.03.24 в 11:19

За Трявна… като за Трявна

Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..

публикувано на 27.03.24 в 07:35
Куршум джамия

До края на март Куршум джамия отваря врати

След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..

публикувано на 26.03.24 в 15:45

Поредица кратки филми за опазването на българските гори

Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема.  Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...

публикувано на 26.03.24 в 09:50