Опитвайки се да открием действителните първообрази на шута и хората, скрити под маската и смешните одежди, непрекъснато стигаме до представите, създадени с времето, от поети, писатели, художници и музиканти. Как местният шегобиец, луд, недъгав, слабоумен, развличащ скучаещите благородници, или площадният акробат, комедиант, фокусник, веселящ тълпата, се е превърнал в онзи сложен, драматичен, дори трагичен образ на шута, който е стигнал до нас и явно ще продължи да омайва и внуците ни. Отговорността се пада на поколения творци, някои от които създали блестящи шутовски образи.
Проф. Александър Шурбанов, писател, поет, преводач, изключителен познавач на английската литература от Късното средновековие и Ренесанса, проследява израстването на дворцовия смешник до шута в пиесите на великия Уилям Шекспир.Какво се случва в литературата и на сцената отсам Ламанша разказва изтъкнатият преводач и преподавател по стара френска литература проф. Стоян Атанасов. Много рано литературата поема в обятията си придворния шут, за да го превърне в двойник на автора, в провокативен мислител, говорител на неудобната истина. През XVI век се появява Трибуле, екстравагантният шут, герой на Рабле. Няколко века по-късно в пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“ виждаме същия Трибуле, но вече като драматичен герой, а след това италианският композитор Джузепе Верди доразвива образа в знаменитата си опера „Риголето“. Малко по малко служебният персонаж се сдобива с характер и душа, превръща се в човек.
Вердиевият Риголето надминава пиесата на Юго по популярност, защото шутът придобива още по-универсални човешки качества. Операта, балетът и мюзикълът в по-ново време обикват този герой, продължава проф. Боянка Арнаудова, музиколожка, музикална критичка и педагожка.
Не бихме си позволили да не споменем многобройните изображения на шутове, арлекини, клоуни и всевъзможни смешници, на които дължим изградените си представи за облика на многоликия герой. Няма как и да ги опишем в цялото им разнообразие. Затова се доверяваме на личния избор на изкуствоведката проф. Ирина Генова.
Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два..
Специално, за да бъде член на журито на младежкия конкурс за изпълнение на песен от филм или мюзикъл "Киното – моя любов, моя песен", подкрепен от община Варна, от Италия пристигна Иван Лазара. Той е вокален треньор на фестивала в Сан Ремо и музикален директор на West Scotland University в Рим. Човекът, който извайва гласовете на италианските звезди се..
Най-добрите български ученици по математика спечелиха 5 медала от най-престижното състезание по математика в света за годината, 65-ата Международна олимпиада. "Това е най-старото математическо състезание в света и служи като пример за съставяне на всички състезания, като България е една от основателките на тази олимпиада, тъй като заедно..
Професионалната техническа гимназия в Габрово е създадена през 1893 г. първо като кожарско училище с името на д-р Никола Василиади, на чието щедро дарение дължи съществуването си. Никола Василиади е роден в Букурещ, където семейството му се е преселило около началото на XIX век след опожаряването на Габрово и в търсене на сигурност и поминък...
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg