Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Не подценявайте шута: Шутът в прегръдката на музите

Владимир Стоянов като Риголето
Снимка: vladimirstoyanov.info

Опитвайки се да открием действителните първообрази на шута и хората, скрити под маската и смешните одежди, непрекъснато стигаме до представите, създадени с времето, от поети, писатели, художници и музиканти. Как местният шегобиец, луд, недъгав, слабоумен, развличащ скучаещите благородници, или площадният акробат, комедиант, фокусник, веселящ тълпата, се е превърнал в онзи сложен, драматичен, дори трагичен образ на шута, който е стигнал до нас и явно ще продължи да омайва и внуците ни. Отговорността се пада на поколения творци, някои от които създали блестящи шутовски образи.

Проф. Александър Шурбанов, писател, поет, преводач, изключителен познавач на английската литература от Късното средновековие и Ренесанса, проследява израстването на дворцовия смешник до шута в пиесите на великия Уилям Шекспир.

Какво се случва в литературата и на сцената отсам Ламанша разказва изтъкнатият преводач и преподавател по стара френска литература проф. Стоян Атанасов. Много рано литературата поема в обятията си придворния шут, за да го превърне в двойник на автора, в провокативен мислител, говорител на неудобната истина. През XVI век се появява Трибуле, екстравагантният шут, герой на Рабле. Няколко века по-късно в пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“ виждаме същия Трибуле, но вече като драматичен герой, а след това италианският композитор Джузепе Верди доразвива образа в знаменитата си опера „Риголето“. Малко по малко служебният персонаж се сдобива с характер и душа, превръща се в човек.

Вердиевият Риголето надминава пиесата на Юго по популярност, защото шутът придобива още по-универсални човешки качества. Операта, балетът и мюзикълът в по-ново време обикват този герой, продължава проф. Боянка Арнаудова, музиколожка, музикална критичка и педагожка.

Не бихме си позволили да не споменем многобройните изображения на шутове, арлекини, клоуни и всевъзможни смешници, на които дължим изградените си представи за облика на многоликия герой. Няма как и да ги опишем в цялото им разнообразие. Затова се доверяваме на личния избор на изкуствоведката проф. Ирина Генова.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: Деметриа Танева и мотивацията да продължиш

Деметриа Танева е носител на стипендията на името на „Акад. Александър Теодоров-Балан“ за учебната 2020-2021 г. В момента Деметриа е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология, четвърти курс, и тази година ѝ предстои дипломиране. Срещата с нея е във времето, което тя дели между лекциите в Университета и стажа, който кара в..

публикувано на 10.05.21 в 17:15
Наско Стаменов

Наско Стаменов: Науката може да се пипа, подуши и види

В България на 10 май се отбелязва Денят на химика. Празникът е определен с решение на Общото събрание на Българската камара на химическата промишленост от 2001 г. Наско Стаменов е един от най-успешните вдъхновители за това децата да се занимават с наука в България. Освен че преподава на гимназисти в Националната природо-математическа..

публикувано на 10.05.21 в 10:51

Мечки позират по дърветата в Норвегия

Журналистката Наталия Бояджиева е водила слушателите на „Покана за пътуване“ при племена наемни убийци и човекоядци на Филипините и е разказвала как край Пънлай в Китай две морета се сблъскват, без да се слеят. Наталия е автор на книгите "Светлина от Изтока" и "Лицата на Филипините". Този път обаче впечатленията ѝ са от значително по-питомна държава –..

публикувано на 10.05.21 в 10:05
Изби в Швейцария

Швейцарските гозби издават бивша немотия

В тесните калдъръмени улички на Цюрих се гушат десетки кафененца и ресторантчета, но къде напира да иде любопитната ми душа – на заклет „хранителен сапьор“ – да хапне фондю, разбира се. Традиционната швейцарска гозба се прави от два вида местно сирене (нещо като по-„стойностни“ кашкавали), натрито с чесън дъно на специално котле, чаша бяло вино..

публикувано на 07.05.21 в 14:56
Томи Смит и Джон Карлос с вдигнати юмруци по време на награждаването на олимпийските игри през 1968 г.

За гените на смелостта

На Гергьовден обикновено говорим за храбростта и смелостта. В мирно време обаче, арената, на която най-ясно виждаме проявата на тези качества, е в спорта. Понякога той напомня военен сблъсък, друг път е тъкмо антипод на войната. Сигурно е, обаче, че благодарение на медиите, днес спортните състезания са се превърнали в епични спектакли, които..

публикувано на 06.05.21 в 16:25