Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ден на радиото и телевизия

Даниел Киряков: Достоверност е основното, което трябва да искаме от медиите

Даниел Киряков
Снимка: Ани Петрова

Денят на радиото и телевизията 7 май е професионален празник на всички отрасли на радиотехниката и свръзката в България и Русия.

Денят се отбелязва по повод годишнината от откриването на радиото от руския учен Александър С. Попов на 7 май 1895 г.

Медиите днес и тяхното съдържание коментира в “Нашият ден“ Даниел Киряков, създател на Центъра за анализи и кризисни комуникации и мениджър комуникации и връзки с институциите на Американската търговска камара в България.

Минало и бъдеще

“Технологиите помагат на радиото и телевизията да се развиват, същевременно технологиите са ги направили. Виждаме много добри примери, в които и радиа и телевизии успяват да направят съдържание, което е адекватно за интернет времето, в което живеем, за да могат да стигнат до нови аудитории по адекватен начин.“

Определящ фактор при класификация на съвременните медии

“Достоверността на съдържанието. Технологията опосредства връзката между медията, която изисква да излъчи нещо, най-общо казано и същевременно групата от населението, за което това нещо е адресирано.“

“Според мен и колегите ми от Центъра за анализи и кризисни комуникации най-важното нещо  е – фактите, истинността и достоверността, на това, което се предлага.“


Изборът на медии

“Трябва да добавим и ефекта на социалния балон към изборите, които правим. И социални балон на вашите познати, които гледат и слушат тези пет медии, които са си избрали. Харесват се сайтове, или пък телевизии, чието съдържание е минало всякакви журналистически и етични граници. Същевременно се публикуват и излъчват материали без всякаква проверка на фактите.“

“Грубото копи-пействане от чужди сайтове и превод с не толкова особено голяма сръчност ги отличаваше до известно време, но напоследък ги виждаме, че те са изключително добре структурирани и подредени.“

“Същевременно заглавията, които карат човек да кликне върху тях, и да разбере какво се случва – с живота на известните, или пък вреди от ваксините срещу коронавирус. Типични заглавия от епохата, в която живеем, което кара хората да се объркват, да нараняват своята психика и това да влияе върху поведението им.“

“Изходите от подобна ситуация са няколко. Всеки един от нас може да развие критично мислене. Да се опитаме да разберем подадената информация, до каква степен е достоверна. Тя трябва да отговаря на няколко критерия – да е подписана от журналист със собствено име, написаните вътре факти да са проверяват лесно в други източници.“

“Човек трябва да се опитва да променя своите нагласи. Нагласата е най-трудното нещо, което може да се промени. Една част от хората търсят информация, която да пасва на техните собствени разбирания.“

Критично мислене, медии, които са с ясна собственост и финансиране. Журналистика с име. Това са водещите критерии, които един потребител трябва да следва.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18

Как София да се превърне от кафяв в зелен град?

Зелен град – една тема, която може да бъде мислена и обсъждана по много начини.  Как можем да променим навиците си, за да живеем по-екологично? Какви са градските зелени политики? Можем ли да заменим автомобилите си с велосипеди, подобно на Амстердам? Как София да се превърне от кафяв в зелен град? Драгомира Раева от екологичното сдружение "За земята",..

публикувано на 22.04.24 в 12:44

Пластмаси, текстил и депозитни системи – можем ли да опазим планетата?

В чест на Международния ден на Земята предаването "Нашият ден" покани Десислава Стоянова от сдружение "За Земята", за да сподели някои мисли относно важността на този празник и неговите цели. Тя ни напомни за историята на този ден, който е бил установен през 1970 г. в САЩ и Канада, а през 1990 г. е признат като международен. България, с..

обновено на 22.04.24 в 12:35