Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво е морската трева и защо трябва да я пазим

Снимка: Уикипедия

Морската трева е земно растение, което преди няколко хиляди години е решило да се върне обратно в дълбините. Не я бъркайте с водораслите, които напоследък все по-често се озовават в чиниите ни, заради полезните си хранителни свойства.

Когато човешката дейност не ѝ пречи, морската трева избуява под водата и напомня тучна цъфтяща ливада, видима от Космоса и даваща живот на хиляди морски обитатели.

Като става въпрос за полза, установено е, че хектар морска трева „изпълнява екосистемни услуги на стойност 19 хил. долара за година. Тя произвежда огромно количество кислород. Един кв. м. морска трева може да произведе 10 литра кислород на ден, корените й стабилизират седимента на дъното и намаляват ерозията, служейки като буфер срещу бури, а и прочиства водата. Освен това морската трева има едно много важно свойство - задържа въглеродният диоксид.“

Когато говорим за опазване на природата, обикновено си представяме, че трябва да се откажем от навици и стила на живот, с които сме свикнали, но всъщност опазването на природата, освен хуманен дълг, всъщност носи и ползи за хората и съвършено безплатно прави за Земята неща, които инак биха ни стрували скъпо.

Повече за вълнуващия свят на морските треви можете да научите на събитието Seagrass – a meadow of life, организирано от Рацио в рамките на Софийския фестивал на науката на 15 май от 11 часа, безплатно или с дарителски билет.

Основен лектор на събитието е Пер Мокснес, специалист по морска екология и мениджмънт към Университета в Гьотеборг. Неговите усилия са насочени към опазването на морските екосистеми.

Повече за този вълнуващ свят в аванс разказва молекулярният биолог, имунолог и една от движещите сили на проекта Рацио Никола Кереков.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чрез кохлеарни импланти може да се възстанови слухът

Освен с високотехнологичното си производство "Сентилион" се гордее с ежедневната си кауза – да помага на стотици българи да бъдат част от красивия свят на звуците. Компанията е официален представител за България на световния лидер във високотехнологичните имплантируеми решения при слухова загуба MED-EL Австрия. Благодарение на сътрудничеството между..

публикувано на 26.04.24 в 14:10

Фестивал "Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" организират в с. Ловчанци

"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април.  В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..

публикувано на 26.04.24 в 11:15
Паметник на партиарх Евтимий

Патриарси и екзарси

Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..

публикувано на 25.04.24 в 12:20
Проф. Румен Кастелов

Застраховка "транспортен травматизъм"

В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..

публикувано на 25.04.24 в 08:23
Арменско цивилно население ескортирано от османски войници към затвора в Мезире, април 1915

109 години от арменския геноцид

Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..

публикувано на 24.04.24 в 07:55