Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Максима Боева – за режисурата, приятелството и театралните експерименти

4
Снимка: Гергана Дамянова / mlt.bg

Гост в „Свободни съчинения“ е младата режисьорка Максима Боева, която пожъна редица отличия през последните години с първите си спектакли „Нирвана“ от Константин Илиев и независимият спектакъл „Косвени щети“ по романа на Светлана Алексиевич.

Тя завършва специалност „Режисура за драматичен театър“ при проф. Пламен Марков в НАФИЗ през 2017 година, а след това и „Мениджмънт в сценичните изкуства“ при проф. Лидия Върбанова. Занимава се със създаване на театрални постановки в структурата на държавните театри, но експериментира свободно и на независимата сцена.

Максима Боева
В момента работи върху най-новия си спектакъл „Експериментът“ от в Младежки театър „Николай Бинев“. Пиесата се базира на книгата „Ефектът Луцифер“ на д-р Филип Зимбардо – американският социален психолог, който провежда световноизвестния Станфордски затворнически експеримент, както и на документални материали от самия експеримент.

Откъде е театралната магия, която тече във вените на Максима Боева? Кои са първите и учители в изкуството? Къде успява да намери съмишленици и защо конкуренцията ражда най- големите театрални приятелства? Тези и още свободни съчинения можете да чуете в звуковия файл.


През 1971 г. д-р Филип Зимбардо превръща подземията на Станфордския университет в затвор, в който 24-ма студенти доброволци поемат ролите на „надзиратели“ и „затворници“.

Станфордският затворнически експеримент е пример за изключителната скорост, с която човек може да обърне гръб на човешкото у себе си, ако е поставен в подходящите социални и властови отношения. За броени дни експериментът се превръща от обикновен психологически експеримент в социален кошмар, в който участниците „забравят“, че не са истински „надзиратели“ и „затворници“, а обикновени младежки.

Снимки: Гергана Дамянова / МТ „Николай Бинев“, Мартина Ктъстева



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Спартак Дерменджиев

Близо до сърцето на Спартак Дерменджиев

Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години.  Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..

публикувано на 21.11.24 в 16:54

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49
Георги Борисов

Историите на Георги Борисов

"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..

публикувано на 21.11.24 в 15:30

По следите на Михайло Парашчук

Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..

публикувано на 21.11.24 в 08:05

В сърцето на авторския театър

Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..

публикувано на 20.11.24 в 17:50