Една необемна, но дългочетящата се книга, „Забравената мая“ съдържа кратки есета от писателя и литературовед доцент д-р Калин Михайлов, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“.
Четенето на тези есета предизвиква уникално усещане – онова умение на автора да забелязва обикновените неща, осмисляйки ги емоционално през съвсем космически висши мащаби, без много думи и по някакъв начин близки до езика на читателя. Онова, без което не можем и което различава човешкото живеене от просто размножаване и хлебоядство.
Калин Михайлов гостува на "Артефир" и разказа повече за „Забравената мая“:
"Има за мърморенето, има за раздразнението, има за неща, с които се сблъскваме всеки ден почти... стремил съм се книгата да бъде проста, в добрия смисъл на думата. Т.е. да не бъде излишно претенциозна, нещата да са изразени в самата им сърцевина, така, както са почувствани. Борил съм се с изкушението на занимаващия се професионално с литература да говори сложно.
За посивяващите хора, за малките изненади, за общуването... за забравената мая
Забравената мая препраща към един пасаж от Евангелието, където става дума за малкото мая, която заквасва голямо количество тесто. Там аналогията е свързана с Божието царство, което расте незабелязано. Аз съм имал предвид, в широк смисъл, и препращам към грамотния читател – маята, която е нужна, за да може тестото на нашия живот да втаса и от него да се получи нещо, което става за ядене, нещо употребимо и нещо, което има същност за нас – един живот, способен да принася плод и да умножава доброто. Всяко добро нещо всъщност е вложено от Бог у нас, независимо дали го признаваме и признаваме."
Снимките са предоставени от Калин Михайлов.
Чуйте повече в звуковия файл.
Доц. д-р Калин Михайлов (род. 1966 г. в София) е поет, есеист и литературовед, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“.
Голямата част от творчеството на забележителния поет, преводач и драматург Стефан Гечев не е издавано до 1990 година. Повод за забраната е публикуваната през 1967 година негова стихосбирка " Бележник " с редактор Блага Димитрова и обвиненията след това към автора в сюрреализъм и дадаизъм, в отглас от съмнителни образци. Разгромяващи статии..
В самия край на годината Едвин Сугарев отбеляза своята 70-годишнина с премиерата на новата си стихосбирка "Тезей в лабиринта". В Американския център на Столична библиотека се състоя литературно четене и представяне на книгата в присъствието на приятели и колеги на поета, критика, публициста, политика. За музикалната среда се погрижиха Йоан и..
На 2 януари, рождената дата на писателя Айзък Азимов, отбелязваме Деня на научната фантастика . За завръщането на жанра в настоящето и бъдещето, за съвременните утопии и антиутопии в "Нашият ден" разговаряме с Александър Попов , преподавател в СУ и познавач на научната фантастика. Утопията е важна част от социалните и литературни..
На всичко сме готови за всепоглъщащата, силна в метафизичните и митичните си измерения любов – смята Дарин Ангелов – защото тя, любовта, е най-великото чувство. Чувство, свързано колкото с живота, толкова и със смъртта. Все пак чрез любов се създава човекът, от любов и умира. А ние, зрителите, сме го гледали как създава изобилие от персонажи на..
Изпратихме вероятно най-успешната година за българската литература. Съвременните български писатели живеят сред богатство от жанрове, стилове и езици, а талантът им все по-рядко се сблъсква с непреодолими граници. Кои бяха интересните събития, литературните акценти, новите заглавия, които затвърдиха присъствието на българските автори върху..
Традиционният и чакан от публиката Празничен новогодишен концерт отново ще се проведе в първия ден от новата година в зала 1 на НДК, от 19.30 часа. На..
Интервюто с Манол Глишев в рубриката "Темите на деня" очертава интересна перспектива върху връзката между личните и обществени преживявания, както и как..
В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg